Найджел Маккрери - Паяжината

Пътищата вече не бяха толкова натоварени и въпреки че караше бавно, за кратко време успя да се прибере у дома. Мина по алеята, паркира на обичайното си място и влезе в къщата. Бе възнамерявала да постои будна известно време, но започна да я наляга умора и реши веднага да си легне. Докато минаваше през антрето, забеляза, че малката нощна лампа във всекидневната свети. Това я изненада, защото бе сигурна, че я е загасила сутринта, преди да излезе. „Да не би Уин да се е върнала?“, помисли си тя озадачена. Когато влезе в стаята, Том Адамс вдигна глава и я поздрави.

— Добър вечер, Сам.

В първия момент бе изненадана, после ядосана и накрая доволна, че го вижда.

— Как влезе?

— Все още пазя ключа. Надявах се, че не си сменила ключалките. Мога да ти го върна, ако желаеш.

Той хвана ключа с два пръста и й го подаде. Сам прекоси стаята и го грабна от ръката му.

— Мога ли да бъда сигурна, че нямаш друг?

— Не можеш.

— Как си дошъл, не видях колата ти отвън.

— Дойдох с такси.

Тя попита ядосано:

— Нали не си пиян?

— Не, но се надявам да се напия.

Наведе се и вдигна бутилка шампанско. Сам предизвикателно скръсти ръце.

— Все пак си пил, нали?

Том кимна, а тя продължи да го гледа гневно.

— Защо си тук?

— Бях сам. Уин каза, че ти също ще бъдеш сама, така че си помислих, че би било чудесно да си правим компания известно време. Празник е все пак.

— Интересно хрумване.

Отново кимна.

— Бях самотен и открих, че ми липсваш. Така че дойдох.

— Тогава… — Тя замълча за миг, после смени тона. — … най-добре да донеса чаши.

Отиде до домашното барче и извади две гравирани чаши за шампанско, докато Том отваряше бутилката. Върна се при него и той внимателно ги напълни.

— Впрочем къщата на Джак Фолкънър е била запалена.

— А Саймън Викърс и Доминик Пар са били убити.

— Това трябва да се докаже.

— И междувременно няма да предприемеш нищо?

— Е, не съвсем. Възложих на Чоки да събере екип за работа по случая.

— Какво, ще го накараш да работи по Коледа?

— Нека му бъде за урок, след като каза на Тревър за резултатите от експертизата, помниш ли?

— Да, как е той сега?

— Може да се каже, че не е така скептично настроен, както беше преди. Но заслугата за това е твоя, ти ни посочи нишката.

— Умееш да ласкаеш.

— И така, докато се върна след Коледа, съм оставил всичко в опитните му ръце.

— А дотогава?

— Дотогава целият съм твой, ако ме желаеш.

Сам се наведе, остави чашата и бавно го целуна по устните.

— Желая те.

Том я притегли в скута си и продължи да я целува. Щом престана, тя го погледна в очите.

— Няма да ме караш да се качвам по стълбите, нали? Бих те разбрала, ако признаеш, че не можеш да ме носиш на ръце. Все пак мина доста време, а оттогава не си станал по-млад.

Том пъхна бутилката шампанско под мишница, а чашите в джоба на сакото си, повдигна я и без да каже дума повече, я понесе по стълбите към спалнята й.

Прекараха по-голямата част от следващия ден в леглото. Сам бе спокойна и щастлива, както не се бе чувствала от месеци. Сексът с Том бе по-вълнуващ, отколкото с който и да било мъж преди него. Не бе имала много други връзки, но знаеше, че двамата просто си пасват. Проблемът бе в това, че тя винаги поставяше условия в любовта, а не бе сигурна дали той би я приел при тези обстоятелства. Поне засега цялата страст на предишната им връзка се бе върнала, без излишно напрежение и настоявания за обвързване, които да я помрачават. Този път никой не говореше за брак или съжителство. Просто се наслаждаваха на мига. Ако и преди бе така, може би досега още щяха да бъдат заедно. Ако успееха да постигнат съгласие и да се задоволят с това положение, имаше надежда този път да потръгне.

Спокойствието им все пак бе нарушено в ранния следобед, когато Тревър се обади да я попита как се чувства и да й напомни за поканата. Успокои го, като излъга, че в дома й са пристигнали неочаквани гости, и прекарва приятно с тях; което донякъде бе истина.

След това се зае с подаръците, грижливо подредени под елхата. Един по един ги разклати и долепи ухо до опаковките, опитвайки се да отгатне какво има вътре, преди да ги отвори. Това бе семейна традиция, която помнеше още от дете. Започна да ги разопакова и старателно да сгъва и да подрежда празните пакети един върху друг отстрани до елхата. Том я наблюдаваше със смесено чувство на недоумение и раздразнение, учуден, че обръща такова внимание на куп непотребни хартии. Знаеше, че Сам има навик да оползотворява всичко. Тя обичаше да казва: „Ако всеки даде малък принос, би могло да се постигне много“, а точно сега не му се слушаха лекции. Вместо това си даде вид, че проявява интерес към подаръците, които тя му показваше.