Найджел Маккрери - Паяжината

— Не се безпокой, аз също пристигнах току-що.

Сам се обърна и й се усмихна с благодарност. След като се поуспокои, тя се огледа наоколо.

Интериорът наистина бе внушителен. Както всяка година за коледната служба, църквата бе претъпкана с хора. Задната част и трите пътеки между пейките бяха изпълнени с правостоящи. Навсякъде горяха свещи, чиито пламъчета блещукаха и танцуваха, разнасяйки специфичния си аромат и хвърляйки причудливи отблясъци по тъмните каменни стени. Стори й се невероятно, че всички тези хора чакат само хорът да подеме първите тонове на песента и да запригласят. Огледа лицата на вярващите, търсейки с очи Едмънд Муър и любопитната му камера, но не го зърна и изпита облекчение.

Изведнъж Ерик Чембърс застана пред тях с вдигната диригентска палка. Сякаш всички едновременно си поеха дъх. Той вдигна глава и обходи лицата им с поглед, опитвайки се да окуражи всеки поотделно. Замахна с палката и след миг църквата се изпълни със звуци.

Богослужението свърши малко преди един часа, след което епископът и църковното настоятелство благодариха на богомолците и им пожелаха весела Коледа. Накрая епископът насочи вниманието си към хора и погледът му засия.

— Беше наистина великолепно. Нямам думи, с които да ви благодаря. Надявам се, сега осъзнавате, че трудът си заслужаваше.

Сам и останалите хористи се усмихнаха и кимнаха в знак на съгласие. Може би просто бе проявил любезност, но все пак комплиментите ги зарадваха.

— А сега съм организирал малка почерпка с топъл пунш, преди да бъда принуден да ви изпратя в студената коледна нощ.

Двама от църковните служители донесоха дузина чаши, пълни с димяща червена течност, и започнаха да ги раздават на гостите, които с охота ги поемаха.

— Питиетата са безалкохолни, не бих желал да създам грижи на местната полиция, така че можете да пиете колкото пожелаете.

Сам отпи глътка от чашата си. Ерик и преподобният Андрюс се приближиха към нея. Ерик заговори пръв.

— Не е в стила ти да закъсняваш.

— Съжалявам — въздъхна тя, — но напоследък съм доста заета. Не се е случвало скоро да имаме три убийства за толкова кратко време.

Двамата я погледнаха изненадано и в един глас възкликнаха:

— Убийства?

Ерик поклати глава.

— Не съм прочел за това във вестниците.

— Ще прочетеш.

Питър Андрюс започна да шепне, като че ли разговорът звучеше еретично.

— Смеем ли да попитаме кои са убитите?

— Все още не, но мисля, че няма да се наложи да чакате дълго.

Андрюс настоя:

— Не можеш ли поне да загатнеш?

Сам поклати глава.

— Съжалявам. Ако се разчуе, ще си изпатя.

Той се отдръпна разочарован, но Ерик не се предаде толкова лесно.

— Не става въпрос за младия Саймън Викърс, нали?

Тя поклати глава и отказа да отговори на въпроса.

— Уважавам почтеността ти, Сам, но се обзалагам, че става въпрос за него. Винаги съм си мислил, че има нещо подозрително в тази катастрофа.

Вниманието на Сам изведнъж бе привлечено от леко бръмчене, което се чу зад гърба й. Извърна глава и видя Едмънд Муър с камера в ръка да снима нея и останалите хористи. Все пак той беше тук. Почувства леко раздразнение от това, че нахълтва неканен в личния й живот, но запази спокойствие. Погледна Питър Андрюс, който изглеждаше смутен и объркан.

— Как напредва филмът? — попита тя.

— Много добре, наистина. След няколко дни ще започнем с монтажа и озвучаването. Ще бъде много забавно. Няма повече да ви притесняваме.

Това извинение й се стори малко неуместно, но все пак бе добре дошло.

Андрюс продължи:

— Очаквам с нетърпение да видя как старият Тед Ландсън е бил нападнат от оси по време на панаира миналото лято. Това ще бъде достатъчно да ме развесели.

Сам се усмихна при мисълта, че викарият би изпитал удоволствие да види как рояк свирепи насекоми жилят бедния стар Тед Ландсън. Най-сетне тя сложи чашата си на подноса.

— Е, трябва да тръгвам, иначе, както изглежда, тази нощ няма да успея да си легна. Весела Коледа на всички.

Въодушевено разговарящите хористи отвърнаха на поздрава й. Щом излезе навън, тя погледна към нощното небе. Бе прекрасна ясна и мразовита нощ. Вдигна високо яката на палтото си, пъхна ръце в джобовете и се отправи към колата си.

Сам не бързаше да се прибере у дома. Докато караше по тъмните улици на Норфолк, мислите й непрекъснато се въртяха около разследването. Би трябвало да изчака завръщането на Рики, за да поговори отново с него. Може би тогава щеше да бъде по-словоохотлив. „Господи — помисли си, — дано не е замесен.“