Найджел Маккрери - Паяжината

Сам се усмихна и пъхна бележката в чантата си. Повдигна подаръка на секретарката си и внимателно го разклати, но не чу никакъв звук. Понечи да го отвори, но реши да почака до сутринта след Бъдни вечер. Вторият пакет бе от Фред. Погледна картичката.

„Приятно прекарване.“

Кратко и ясно. Напълно в негов стил.

Изпита угризение, че все още не бе успяла да купи нито един подарък, и би трябвало да поиска прошка от всички, когато празникът свърши. Може би едно пролетно събиране е най-подходящото изкупление. Можеше да сложи коледна украса и да раздаде подаръци. Щеше да бъде забавно.

Тъй като всички писма и доклади бяха скрити, нямаше повече работа тук. Реши да заключи и да се прибере у дома. Замисли се за миг дали в „Теско“ не продават пакетирани единични порции с коледна вечеря, нещо, което би могла да пъхне в микровълновата фурна и да приготви за минути. Силно почукване на вратата прекъсна мислите й. Все пак не бе сама.

— Влез!

Вратата се отвори и в кабинета й надникна Тревър.

— Видях колата ти отвън. — Протегна ръце, в които държеше голям коледен подарък. — Весела Коледа!

Сам се почувства неловко.

— Благодаря, Тревър. Съжалявам, но не успях да купя подаръци за теб и за останалите.

Той й се усмихна.

— Няма проблем, по-вълнуващо е да даваш подаръци, отколкото да ги получаваш.

— Така казват, но дали е истина?

Колегата й прекоси стаята, сложи пакета на бюрото, хвана я нежно за ръце и я целуна по бузата.

— Разбира се, че е истина. — Той погледна към другите подаръци върху работната й маса. — И очевидно не съм единственият, който мисли така.

Сам се наклони към бюрото.

— Съжалявам за всички спорове във връзка с експертизата на Саймън Викърс.

Тревър я погледна.

— Няма за какво да се извиняваш. Грешката беше моя. Боя се, че отново егото ми попречи да бъда обективен.

Тя изпита съчувствие.

— Професионален навик. Всички го правим.

— Вероятно е така, но напоследък доста често ми се случва, затова реших да напусна.

Откровението на Тревър за миг я шокира. Погледна го втренчено, без да знае какво да каже. Сякаш прочел мислите й, той й се усмихна.

— Преди да кажеш каквото и да било, случаят със Саймън Викърс само ми помогна да взема решение. От дълго време мислех за това. А сега, когато Емили очаква дете…

— Дете?

Отново бе изумена.

— Не ти ли казах? Предполагам, че не съм. До началото на тази седмица и ние не знаехме. Още е на няколко седмици и се надявам, че няма да й личи, когато върви към олтара.

— Мислех, че нямаш намерение да имаш други деца.

— Наистина нямах, но сега свикнах с тази мисъл и много се вълнувам. Дори съм доволен, че все още ме бива.

Хиляди въпроси нахлуха в главата на Сам.

— Как ще издържаш новото си семейство?

— За всичко съм се погрижил. Поемам длъжността на Джон Озбърн през март.

От пет години Озбърн бе ръководител на факултет. Работата изискваше професорска титла. Професор Тревър Стюърт. Тя не бе убедена, че някога ще свикне с това.

— Така че, нали разбираш, Сам, няма да се отървеш от мен напълно.

Сам тайно му завидя, но същевременно се зарадва за него. Беше се надявала един ден тя да заеме тази длъжност. Досега нито една жена не бе успяла да се издигне до този висок академичен пост и тя се надяваше да бъде първата.

— Ще трябва ли да те наричам „сър“?

— Непременно.

— Е, тогава, поздравления. Нова съпруга, ново дете, нова работа. Ще се справиш с кризата на средната възраст.

— Не знам, но би могло да ме успокои за година-две. Какво ще правиш по Коледа?

Сам сви рамене.

— Както обикновено. Много ядене, пиене и сигурно ще заспя по време на речта на кралицата.

— Уин и Рики с теб ли ще бъдат?

— Вече заминаха при леля Мод в Харъгейт.

— Тогава ще бъдеш сама?

Тя кимна.

— Така изглежда.

— Защо не дойдеш да прекараш Коледа с нас? Всичко сме приготвили. Ще ти се отрази добре.

Не бе убедена в това. Ако видеше Тревър и новата му любов заедно, вероятно би се почувствала още по-потисната.

— Не, благодаря, Тревър, това е единствената Коледа, която бих предпочела да прекарам сама. Благодаря за поканата, наистина съм ти задължена.

Той кимна с разбиране.

— Добре, ако промениш решението си, просто се отбий, ще се радваме да те видим.

— Благодаря.

Тревър смени темата.

— Джак Фолкънър. — Най-сетне пристъпи към истинската причина за посещението си. Сам изглеждаше заинтригувана. — Бих те помолил да се заемеш със случая, ако нямаш нищо против. — Погледна го леко изненадано и той продължи: — Мисля, че има връзка между двете убийства, и не ми се струва уместно да разделяме работата по случая помежду си. Това не означава, че губя интерес. Ще те подкрепям в търсенията ти. Ако някой може да се справи с този заплетен случай, това си ти. Аз бих могъл само да гледам отстрани и да се възхищавам.