Найджел Маккрери - Паяжината

— Не, разбира се, че не възразявам. Какво установихте?

— В магазина в центъра не са продали нито една бутилка от три седмици, а в Хардуик са пласирали три за същия период.

— Това наистина е интересно, но как можем да бъдем сигурни, че въпросната бутилка е купена именно от Хардуик?

— Сравних отпечатъците на съдържателя на магазина с тези от бутилката и открих, че съвпадат. Мисля, че можем да бъдем сигурни, че е купена именно от там.

— Малко съм разочарована.

— Защо?

— Надявах се да са на убиеца.

— О, разбирам.

— Спомни ли си на кого я е продал?

— Не, за съжаление, но е сигурен, че не е било младо момче. Както изглежда, стриктно спазва правилата. Каза ми, че това е питие за познавачи. Годишно продава около двадесет бутилки.

— И няма представа на кого ги продава?

— Не, за съжаление.

— Е, наистина ви благодаря. Много любезно от ваша страна, че сте си направили труда.

— Няма защо, за Марша съм готов на всичко. Как е тя впрочем?

— Добре е. Скоро напълно ще се оправи.

— Радвам се, защото ми дължи почерпка.

— Аз също.

Сам затвори телефона и се върна в кухнята. На масата все още стоеше чашата с горещия чай на Рики, но от него нямаше и следа. Опита се да го извика, но знаеше, че е напразно. Беше излязъл.

Бе късен следобед, когато Том Адамс се върна до къщата на Джак Фолкънър. По-голямата част от напрегнатата работа, която кипеше предния ден, бе приключила и сега мястото изглеждаше пусто. Докато се движеше с колата по пътеката, която водеше до портата, на няколко метра пред себе си забеляза паркирано ново БМВ Z3, спортен модел. Огледа се наоколо, но не долови признаци на живот. Взе в ръка радиостанцията си и се обади.

— Главен инспектор Адамс до управлението, край.

— Главен инспектор Адамс, приемаме, край.

— Проверка в Националния полицейски компютър, моля.

— Почакайте един момент. — Последва кратка пауза, през която телефонистът се подготви да въведе данните. — Говорете, край.

— Червено БМВ Z3, спортен модел, регистрационен номер Папа, седемстотин трийсет и пет, Браво, Танго, Делта. Бих желал проверка за изчезване или кражба и данни за собственика, край.

Чу се пращене и гласът отговори.

— Почакайте.

Последва нова пауза, докато проверяваха номера.

— Потвърждение за червено БМВ Z3. Няма сигнал за кражба или изчезване. Регистрирана на името на Ребека Уебър, „Адбълтън драйв“ номер седемдесет и три, Епъл Хил, Кеймбридж. Искате ли разпечатка? Край.

— Не, не е необходимо.

Том прибра радиостанцията и излезе от колата. Бързо се придвижи до градинската порта, промъкна се под лентата, с която бе ограден районът, и се отправи към останките на изгорялата сграда.

Ребека Уебър стоеше в средата на развалините и ровеше с дълга пръчка. От време на време прекъсваше, за да се наведе да вземе нещо, привлякло вниманието й, или да направи снимка.

Адамс застана на известно разстояние и извика:

— Добър ден, Ребека. — Кимна към беемвето. — Имаш нова кола, много е хубава.

Тя изтърси саждите от белия си работен костюм.

— Както знаеш, всяка жена търси начини да се бори с кризата на средната възраст.

Адамс й се усмихна.

— Аз не мога да си позволя такава „криза“.

Дори със защитен костюм и високи гумени ботуши, тя изглеждаше привлекателна. Висока и стройна, с ведро младежко лице и буйни катраненочерни коси, които, щом се измъкнеха от качулката, се разпиляваха по раменете й. Том й се усмихна, докато тя се приближаваше към мястото, където бе застанал.

— Откри ли нещо интересно?

Ребека кимна.

— Всъщност доста неща.

Без да каже нищо повече, тя се запъти към колата с няколко плика с веществени доказателства, които здраво стискаше в ръка. Адамс нетърпеливо я последва.

— Е, какво откри?

Сложи пликовете до колата и започна да сваля защитния костюм.

— Дори не даваш възможност на момичето да се съблече. Не си ли чувал за прелюдия?

Въпреки че познаваше Ребека Уебър от известно време и я харесваше, отношенията му с нея бяха строго професионални и не бе готов да отвърне на флирта й. Отстъпи крачка назад и се извини.

— Съжалявам.

Щом свали костюма, тя се изправи и го погледна право в очите.

— Добре, какво искаш да знаеш?

Том се почувства малко неловко, преди да отговори.

— За палеж ли става дума, или за случаен пожар?

— Палеж.

— Сигурна ли си?

— Напълно, но, изглежда, ще се наложи да те убеждавам.

— Опитай.

— Въпреки че нямах възможност да проверя всички вероятни източници на огън — камината, електрическите контакти — мисля, че пожарът е тръгнал от дивана.