Найджел Маккрери - Паяжината

— Където е било намерено тялото?

— Да. Пораженията върху дъските на дюшемето около дивана и на тавана над него са най-големи. Ще бъде интересно да установя каква е бързината на горене на различните видове дървесина.

— Какво би променило това?

— Различните видове дървен материал горят при различна температура и с различна скорост. Щом установим това, можем да стигнем до най-различни заключения: кога е възникнал пожарът, видът му, причините. Сред развалините намерих и останките на стара газова бутилка. По всяка вероятност тя е причинила експлозията. Мисля, че е бил използван бензин, за да я възпламени.

— Какво те кара да мислиш така?

— Навсякъде има следи от него. Изгарянията на килима са съвместими с теорията за бензин. Макар и да забелязах, че килимите са от изкуствена материя.

— Какво значение има това?

— За съжаление следите от изгаряне по изкуствените килими приличат на тези, получени от разливане на бензин. Така че лаборантите ще трябва да проверят, но аз съм почти убедена. Останалите от екипа ще дойдат по-късно и можем да направим по-обстойно претърсване на останките. Трябва да сведем грешката до минимум. Едно мога да ти кажа със сигурност: че онзи, който е причинил пожара, е влязъл през задния прозорец на кухнята.

Адамс погледна към почернелите руини на къщата.

— Как успя да стигнеш до това заключение, по дяволите?

— Когато избухне пожар, димът опушва всички стъкла. Така че, независимо дали все още са на местата си, или лежат потрошени по пода, те ще стават черни от пушека. Но ако стъклото вече е било счупено, отломките, които падат върху него, го запазват от опушване, така че то остава прозрачно, както е в случая с прозореца в кухнята. Освен това стъклото бе вътре в къщата, където вероятно е било паднало…

— Значи мислиш, че е убит?

Тя поклати глава.

— Не казвам това. Работа на патолога е да го установи. Аз съм само обикновен пожарникар.

— Колко време ще ти отнеме да напишеш доклада?

— Мога да ти дам частичен доклад тази седмица, но за подробния ще ми е необходимо повече време.

Том кимна.

— Миналия ден ме посети една твоя приятелка. Разбрах, че сте били близки, въпреки че тя не искаше да го признае.

— Сам Райън.

Жената наклони глава утвърдително.

— Да, тя беше. Много е привлекателна за годините си.

— Предполагам. Много време мина оттогава.

Ребека се усмихна озадачено.

— Наистина ли?

Адамс кимна.

— Да, наистина.

Обърна се и започна да оглежда овъглените останки от къщата, мърморейки под носа си.

— Прикриване на следите чрез предизвикване на пожар.

Сега версията на Сам не му се струваше толкова нереална.

Уебър леко се наведе напред, озадачена от думите му.

— Моля?

Той се обърна към нея.

— Бил е убит. Удушен.

Ребека поклати глава.

— Занимавам се с тази работа от пет години и често съм си задавала въпроса колко ли убийци са успели да се измъкнат, прикривайки доказателствата с пожар.

Адамс кимна.

— Мисля, че съм на път да разбера.

— Дано успееш преди мен. До скоро.

Той каза любезно:

— Какво ще кажеш за един обяд?

Тя се усмихна.

— Може би все пак умееш да флиртуваш.

С половината от пробите, които бе взела от болничната лаборатория, Сам се отправи към съдебномедицинските изследователски лаборатории в Хънтингтън. Бе решила да ги занесе лично. Марша я очакваше и веднага се зае с анализите, като я остави да си тръгне сама, без да я изпраща.

На път към Кингс Лин, където щеше да се състои коледният концерт, Сам реши да не се прибира след него. Този следобед Уин и Рики бяха заминали за Харъгейт и идеята да се върне сама в празната къща не я привличаше особено. Освен това бе твърдо решена да приключи с обработването на документите, преди да си позволи да се оттегли на неколкодневна почивка. Да прекара коледните празници сама, не бе особено приятна перспектива, но би могла да се потопи в работата си и времето щеше да мине бързо.

Болницата бе почти празна, защото хората си бяха тръгнали по-рано, за да се заемат с приготовленията за празника. Дори Джийн, която оставаше последна, я нямаше.

Сам влезе в офиса, запали лампата и се отправи към бюрото си. Вместо да завари очакваната купчина писма и книжа, видя два красиво опаковани коледни подаръка, сложени един върху друг. Разгледа ги един по един. Първият беше от Джийн и към него бе прикрепено писмо. Отвори плика и го прочете: „Скрила съм всичката ви поща, така че не си правете труда да я търсите. Няма нищо толкова важно, че да не може да почака до след празниците. Ще се видим през Новата година. Весела Коледа! Джийн“.