Найджел Маккрери - Паяжината

Когато бе видяла Едмънд Муър да снима с камера на брега на реката, Сам бе изпитала тревога. Беше й хрумнало да го попита направо защо е там, но се бе отказала. В края на краищата, не бе сторил нищо нередно, така че тя предпочете да се срещне с Питър Андрюс и да види дали не би могъл да хвърли светлина върху странното поведение на Муър.

Почука на вратата на викария и не след дълго зърна усмихнатото му лице.

— Сам, каква приятна изненада. Влизай, влизай. Сигурно идваш заради коледния концерт. Мисля, че въпреки всичко можем да разчитаме на участието ти?

— Да, не се притеснявайте, но не за това съм дошла.

Той я изгледа любопитно и любезно я покани в просторното антре.

— Ще пийнеш ли един чай?

Сам поклати глава.

— Не, благодаря, не мога да остана дълго. Само исках да поговорим набързо.

— За какво?

— За Едмънд Муър.

Усмивката изчезна от лицето му и изведнъж я погледна доста сериозно.

— Да отидем ли в кабинета ми?

Тя кимна и го последва в малка тъмна стая. Изглежда, от години стените й не бяха боядисвани, което я правеше още по-мрачна. Тази обстановка ярко контрастираше с големия модерен компютър и принтера, които се намираха върху викторианското бюро на централно място в стаята. Андрюс посочи стол на Сам и седна зад бюрото.

— Е, кажи сега, какво е направил Едмънд?

Въпросът му я накара да се почувства малко неловко, като ученичка, която разказва измислици на учителя си.

— Всъщност не е сторил нищо нередно, просто го видях да ме снима онзи ден, когато правех оглед на трупа в реката. Стори ми се доста странно. Бих се учудила, ако има нещо общо с филма, който правите заедно.

Андрюс поклати глава.

— Със сигурност няма нищо общо с нашия малък филм. Бих дал следното обяснение за това: мисля, че Едмънд се е възползвал от възможността да заснеме нещо необикновено.

Сам не бе убедена.

— Къде работи?

— Някъде в научния център. Компютърен програмист е или нещо подобно.

— Предполагам, че има кола.

Свещеникът кимна.

— Бяло волво.

— Следователно не е имало причина да бъде на брега на реката в онзи ранен час.

— Не знам, може би е имало. Ще го попитам, ако желаеш.

— Но дискретно.

— Разбира се.

— Благодаря. Какво знаете за него?

Андрюс сви рамене.

— Не много. Пристигна в селото от Лондон преди малко повече от шест месеца заради работата си. Изглежда, компютрите и джудото са му хоби. Понякога помага в клуба…

— Рики ми каза.

— Изглежда, се надява да открие клуб по джудо в селото.

— Мисля, че учениците се страхуват от него.

— Твърде силно казано — намръщи се викарият. — Вярно, че е малко особен и че не е най-симпатичният човек, с когото съм се запознавал, но това е всичко. Понякога тийнейджърите са твърде жестоки съдници.

Сам се облегна на стола си.

— Честно казано, Питър, аз също се чувствам неловко в негово присъствие. Женен ли е?

Андрюс поклати глава.

— Не е.

— Има ли приятелка?

Отново безмълвно отрече.

— Знам за какво намекваш, Сам, и мисля, че грешиш, но дори и да не е така, личният му живот не ни засяга.

— Освен ако не използва клуба, за да има достъп до млади момчета.

Настроението на духовника внезапно помръкна.

— Не мога да се съглася с това. Имаш ли някакво доказателство?

Тези думи й напомниха за Том. Тя поклати глава.

— Не, все още нямам, но да се надяваме, че когато се добера до такова, няма да бъде твърде късно.

Андрюс въздъхна дълбоко.

— Слушай, Сам, ако наистина си загрижена, аз ще се опитам да следя нещата отблизо, но наистина смятам, че насочваш усилията си в погрешна посока. Той просто се чувства неловко в компания, това е всичко.

Тя все още не бе убедена и знаеше, че би трябвало да накара Том да провери дали Муър няма досие. Засега реши да не говори повече по този въпрос.

На следващата сутрин Сам стана рано. Бе прекарала неспокойна нощ, обмисляйки версия след версия. Бе трудно да заличи от съзнанието си постъпката на Муър.

Когато най-сетне слезе клатушкайки се по стълбите и влезе в кухнята, Шоу гальовно се отърка в краката й. Тя го вдигна и нежно го погали зад ушите. Имаше навик да го оставя навън и да го прибира, след като се върне от работа, но напоследък, когато температурата бе под нулата, му бе дала възможност да се възползва от топлината в кухнята и той охотно бе приел.

Разгърна вестника, който лежеше на кухненската маса, и прочете на първа страница: „Замръзнал труп намерен във водите на Кем“.