Найджел Маккрери - Паяжината

— Между другото, какво правеше до къщата?

— Срещнах стария бракониер на хълма, беше доста услужлив, но не искаше и да чуе за полицията. Хрумна ми, че ако открия къде живее, бих могла да използвам изключителния си чар и да го накарам да даде свидетелски показания. Впрочем, какво е причинило експлозията?

Сам поклати глава.

— Нямам представа, все още правят разследване.

— Ако не беше тоя взрив, щях да го измъкна. Аз нося отговорност за смъртта на горкия старец.

— Всъщност, тя е настъпила преди пожара.

Марша я изгледа с недоумение.

— Какво?

— Бил е удушен. Вероятно пожарът е предизвикан в опит за прикриване на престъплението.

— Както в случая със Саймън Викърс. Дано този път твоят приятел Том обърне малко повече внимание. — Ранената леко поклати глава. — Но кой изкрещя тогава?

Сам сви рамене.

— Може би убиецът е пострадал от причинения от самия него пожар, кой знае? Какво ще правиш сега?

— Тръгвам си.

— Сигурна ли си, че е добра идея?

Марша направи гримаса.

— Може би не е, но трябва да отида до лабораторията.

— Защо?

— Открих няколко неща на дървото, които могат да бъдат полезни.

— Марша, непоправима си. Какви неща?

— Взех проби от кората. Имаше особена миризма.

— Миризма?

— Да, на химикали. Първоначално не можах да я определя. Мисля, че експлозията ме подсети. Амониев нитрат. — Сам се намръщи, като че ли не схващаше какво иска да каже Марша. — Употребява се като съставка в някои изкуствени торове и което е по-важно — при взривоопасни смеси.

Сам широко отвори очи.

— Какво?

— ИРА го използваше често преди години. Беше главният елемент, предизвикал взрива в Оклахома.

— Господи, казала ли си на някого?

Марша поклати глава.

— Все още не съм, нека първо да се уверя. Не искам да говоря празни приказки, може би греша. Успях да измъкна доста голямо парче метал от дървото. Ако колата е била взривена, това би трябвало да прикрие следите. Между другото, искам да направя анализите колкото е възможно по-скоро. Мисля, че ще открия точно това, което търсим.

— Сигурна ли си, че ще се справиш?

— Само ако ми направиш една услуга.

— Каквото поискаш.

— Колата ми все още се намира в близост до къщата. Би ли я докарала пред апартамента ми? Мисля, че сега не съм в състояние да шофирам. — Повдигна бинтованите си ръце, за да потвърди думите си.

Сам кимна.

— Да, разбира се. Ще ти повикам такси.

— Има още нещо.

Приятелката й вдигна поглед.

— Всички проби, които взех от мястото на катастрофата, са в чантата за веществени доказателства. — Сам все още не разбираше, но Марша продължи: — За съжаление тя остана в колата и не мога да направя нищо без нея.

Патоложката се усмихна. Сега й се удаваше възможност да изкупи вината пред приятелката си.

— Ще я взема днес следобед. Къде искаш да я донеса, в лабораторията или в апартамента ти?

— У дома. Ще помоля някого от помощния персонал да ме откара.

— Аз ще хвана такси.

— Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Сам отиде с такси до къщата на Джак Фолкънър. Имаше смътна представа къде се намира, но шофьорът само трябваше да следва множеството полицейски коли и микробуси, които бързо се отправяха към района. Остави я до първия полицейски кордон.

Въпреки че колата на Марша бе паркирана встрани от местопроизшествието, Сам реши все пак да го огледа. Представи се на полицая на входа и той я пусна да мине.

Малката къща бе напълно унищожена. При всеки порив на вятъра към гората, която я заобикаляше, се разнасяше ситна пепел, подобно на дим в студения декемврийски въздух. Бе запазена само част от едната стена, но която минаваше коминът, и единствено тя издаваше, че някога тук е имало къща. По земята лежаха разпилени почернели останки, които се открояваха върху белия сняг наоколо. Облечените в бяло експерти от специалния екип ги преравяха внимателно и слагаха в пликове всичко, което би събудило и най-малък интерес.

— Не знаех, че това е един от случаите ти, Сам.

Тя се обърна и видя хилавия силует на Колин Фланъри, който я наблюдаваше отвисоко.

— Не съвсем, поне не съм пряко свързана. Тревър Стюърт се занимава с него.

Фланъри проследи погледа й до къщата.

— Ама че гадост, а? Не зная какво очакват от нас след толкова време. Досега са заличени доста улики. Все пак човек никога не знае, може да извадим късмет.

— Известно ли е вече как е възникнал пожарът?

— Не може да се каже със сигурност, докато не пристигне пожарникарският следователски екип, но прилича на умишлен палеж.