Найджел Маккрери - Паяжината

Сам се замисли върху това, което Фред току-що бе казал. Изведнъж се изправи на крака, сграбчи лицето му и силно го целуна по бузата.

— Как не забелязах това, по дяволите?

— Бяхте твърде пристрастна към случая, понякога стават такива неща.

Тя широко му се усмихна.

— Задължена съм ти, Фред.

След това излезе от моргата и се втурна към асансьора. Асистентът й я проследи с очи, докато се отдалечаваше, после хвърли поглед към все още пълната с димящо кафе чаша.

„Пак ще се наложи да поема твърде много кофеин“, помисли си той.

Леко се усмихна и отиде да довърши работата си.

Преди екипът на пожарната да пристигне, старият дъб бе експлодирал. На всички страни се бяха разлетели клони и сърцевината бе обхваната от пламъци. Малкият мемориал, разположен в основата на дънера, бързо бе превърнат в черна пепел, която огнената стихия разнасяше по склоновете на Хърдън Хил. Другите дървета около дъба вече бяха пламнали и имаше опасност огънят да унищожи горите, покриващи целия хълм. Въпреки силата на пожара, когато най-сетне пожарникарите пристигнаха, бързо овладяха пламъците и след няколко часа щяха да успеят да ги потушат. Огънят бе силен, но не се бе разпространил и гората скоро щеше да се възстанови. Но дъбът бе почти изгорял.

Главният пожарникар — Стан Джонсън, вдигна останките от голяма туба бензин и я разгледа, след което се обърна към овъгления и все още тлеещ ствол на дъба. Наистина бе жалко, че след като това величествено дърво бе живяло петстотин години, няколко хулигани с кутия кибрит и туба бензин го бяха унищожили.

Сам не бе принудена да чака дълго, докато Том Адамс се отзове на поканата й. Преднамерено му бе изпратила съобщение, което звучеше двусмислено, за да го накара да се появи бързо, и планът й явно бе успял.

Джийн съобщи, че е пристигнал.

— Главен инспектор Адамс.

Гласът на секретарката й винаги звучеше многозначително и лицето й добиваше дяволит израз, когато представяше Том, което бе започнало да дразни Сам. Неведнъж бе правила забележки на Джийн за това, но тя продължаваше да се държи по същия начин. Накрая Сам се бе примирила.

Полицейският началник прекоси стаята и седна на един стол срещу бюрото й.

— Получих съобщението ти. Е, и този ли има счупен врат?

Сам веднага долови саркастичната нотка, но не издаде раздразнението си и широко му се усмихна.

— Не съвсем, но има някои несъответствия.

— „Несъответствия“, ето, това е интересна дума. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че не се е удавил?

Сам поклати глава.

— Разбира се, че се е удавил, в това няма съмнение. Налице са всички класически доказателства, но не е било нещастен случай, нито самоубийство. Бил е държан под водата с ръце на гърба, докато се удави, и мисля, че е бил изнасилен, преди да го убият.

Том я погледна с недоверие.

— А какви са доказателствата ти?

— Има сериозни разкъсвания и натъртвания в аналната област и увреждания на мускулите над лопатките.

— Както самата ти каза на местопроизшествието, вероятно се е опитвал да се измъкне от водата, така че не виждам какво доказва това.

Сам продължи:

— Имайки предвид обстоятелствата, очаквах, че по ръцете и ноктите му ще има наранявания, но следи от такива няма. Нещата не се връзват.

За миг Том остана замислен.

— Сигурно е получил тези разтягания на мускулите друг път. Не е задължително да е станало по време на усилията му да се измъкне. Кой знае какво му се е случило. Може би е паднал от колелото си, спортна травма…

— Не мисля, че се е занимавал усилено със спорт.

— Няма значение, Сам, искам да кажа, че има сто и една вероятни причини да получи тези наранявания.

— А защо няма следи по ръцете му?

— Може би не е било нещастен случай, а е извършил самоубийство. Просто не е искал да се спасява.

— А нараняванията по ануса?

— Добре, ще направя разследване за това, но може да се окаже, че просто е бил гей.

Тя въздъхна с раздразнение.

— Какво стана с теб, Том?

— Ранг, отговорност, ето това е отговорът.

Внезапната поява на Джийн разведри атмосферата, която бе започнала да става все по-напрегната. Тя погледна Сам и Том Адамс.

— Извинявам се, че ви безпокоя, доктор Райън, но доктор Стюърт е тук.

Сам погледна секретарката си.

— Не може ли да почака? В момента съм доста заета.

— Не търси вас, а главен инспектор Адамс.

Преди Джийн да успее да каже още нещо, Тревър Стюърт влезе в кабинета.