Найджел Маккрери - Паяжината

Адамс я наблюдава известно време и се приближи.

— Успокояваш нервите си, а?

Най-сетне, останала без дъх от усилието, Сам хвърли пръчката и се обърна към него.

— Прекалено е дебел.

Том изглеждаше озадачен, явно не разбрал за какво става дума.

— Ледът, имам предвид. Не би могъл да го разбие. Освен ако някой му е помогнал.

Той хвърли поглед към замръзналата река.

— Дебелината на леда в различните участъци е различна. Вероятно нагоре по течението, където е паднал, е по-тънък. Може би просто е имал лош късмет. Стъпил е върху него и е пропаднал.

— Дори да е така, той беше здрав, пълен с енергия младеж и би трябвало поне да е напрегнал сили да се измъкне.

— Откажи се от това, Сам. Дори нашите водолази не биха издържали дълго във водата, без да замръзнат. Такива неща се случват всеки ден. Ти знаеш това най-добре.

— Водолазите стояха неподвижно, а той би се борил със сетни сили да се измъкне.

Том поклати глава.

— Няма смисъл да се хващаш за сламка.

Сам не му обърна внимание.

— Къде мислиш, че е паднал?

— Ако нашият пияница не греши, около половин километър нагоре по течението. Има дупка на няколко стъпки от брега.

— Успя ли да я фотографираш?

— Не, не предполагах, че представлява интерес, но ако мислиш, че е важно…

— Да, мисля.

— Тогава ще бъде направено.

Сам отвори чантата си и извади малко стъклено шишенце за вземане на проби. Отстрани капачката, приклекна до водата и го напълни. После го затвори, подсуши го и му залепи етикет. Том внимателно я наблюдаваше.

— Какво правиш?

— Ще проверя съдържанието на диатомеи.

— Какво?

— Малки организми, които живеят във водата. Броят им варира на различните места, така че с малко късмет, ако наистина се е удавил, като изследвам наличието им във водата, попаднала в белите му дробове, бих могла да определя точно къде е паднал. Ако ми покажеш мястото, където мислиш, че е станало, бих искала да взема проби и от там, в случай че не възразяваш.

— Разбира се, че не възразявам. Следвай брега, няма начин да не го откриеш. Един от хората ми трябва да е там.

Докато Сам се отправяше нагоре по брега, Том извика след нея:

— Ако наистина откриеш нещо съмнително при експертизата, не забравяй да ми се обадиш и да ми изпратиш копие от доклада.

— Щом попадна на нещо „съмнително“, ти ще бъдеш първият, който ще научи.

Сам пристигна няколко минути след като тялото на Доминик Пар бе докарано в моргата. Нямаше търпение да започне и бе изпълнена с надежда, че ще открие нещо, което ще й помогне да убеди Том Адамс в правотата на версията си. Фред вече бе тук, беше се преоблякъл и приготвяше моргата за поредния случай. По тона на доктор Райън, когато му се бе обадила, за да му даде инструкции, бе разбрал, че не се касае за обикновено удавяне. Гласът й звучеше така, сякаш става въпрос за убийство, въпреки че не би могло да бъде, защото липсваха обичайните при такива случаи съпътстващи полицейски и научни екипи.

Когато Сам влезе, черният полиетиленов плик с тялото лежеше на дисекционната маса. Фред я погледна.

— Да отворя ли плика, доктор Райън?

— Почакай секунда.

Сам взе фотоапарат от малкия офис в съседство и го зареди с филм. Когато бе готова, се обърна към асистента си:

— Добре, Фред, можеш да започваш.

Той я погледна за миг, без да помръдне, докато Сам проверяваше фокуса.

— Проблем ли има, Фред?

— Да, доктор Райън. Имам усещането, че премълчавате нещо. И като ваш асистент мисля, че трябва да зная какво е то, преди да започнете аутопсията.

Сам за миг се замисли.

— По всяка вероятност си имаме работа с още едно убийство и предполагам, че Доминик Пар, младежът, който се намира в черния полиетиленов плик, може би е жертва на същия злодей, който е убил Саймън Викърс.

Фред бе поразен от разкритието на Сам.

— А къде са полицаите и останалите екипи?

Сам сви рамене.

— Все още не са убедени и сега сме длъжни да открием доказателство, за да ги накараме да повярват. Що се отнася до мен и теб, Фред, ние ще считаме смъртта на Доминик за убийство.

— Както желаете, доктор Райън. Надявам се, че знаете какво вършите.

Сам му се усмихна.

— Довери ми се. Да започваме ли?

Фред кимна и разтвори ципа, а Сам направи необходимите снимки. Веднага щом тялото бе освободено от плика, размениха ролите си и докато тя сваляше дрехите на Доминик, той снимаше. След като бе извадено от водата, разложението бързо бе започнало да се разпространява по цялото тяло и това затрудняваше действията й. Когато и последната дреха бе отстранена, патоложката претърси облеклото на мъртвия, извади всичко от джобовете и подаде вещите на Фред, който ги постави в специален прозрачен плик. Дрехите трябваше да бъдат изсушени и запечатани. Тази процедура спираше свиването им и така не се допускаше поява на несъответствие между положението на всяка рана по тялото и разкъсванията по дрехите. Бяха останали само чорапите. Фред събу десния, а когато започна да сваля левия от побелелия и сгърчен крак на Доминик, някакъв предмет, скрит вътре, издрънча върху стерилния под зад масата. Сам се наведе и го вдигна. Бе пластмасов флопидиск. Фред надникна над рамото й.