Найджел Маккрери - Паяжината

— Странно място за съхранение на компютърна дискета.

Сам кимна.

— Да, наистина. Сигурно се е боял, че някой друг ще се добере до нея.

Повъртя известно време малката квадратна дискета в ръце, опитвайки се да прочете информацията на предната страна, но мастилото се бе размазало и разчитането бе невъзможно. Фред й подаде малко полиетиленово пликче и Сам я пусна вътре.

— Да се надяваме, че може да се изсуши.

— С малко повече късмет.

Фред се отправи към другите веществени доказателства и Сам извика след него:

— Не я оставяй там, пъхни я в бюрото ми. Бих искала да проверя дали мога да открия нещо, когато изсъхне.

Фред кимна с разбиране и остави дискетата настрана. Голото тяло на Доминик лежеше върху мраморната маса. Вече бе достатъчно изсъхнало и той започна методично да почиства кожата. Сам проследи движенията му.

— Би могъл да станеш първокласен специалист по събиране на улики, Фред.

— Какво, и да работя навън, на влажно и студено? Не, благодаря, доктор Райън. Добре съм си тук.

След като тялото бе щателно претърсено, Сам прокара ситен гребен през косите, за да изпаднат частици, които биха могли да се окажат ценни улики. Взе проби от кръв, урина и цереброспинална течност, както и секрет от устата, носа, половия орган и ануса. Забеляза разкъсване във външната анална област. При по-внимателно вглеждане откри още рани.

— Изглежда, преди да настъпи смъртта, е имал сексуален контакт с неизвестно лице. Нараняванията на ануса ме навеждат на мисълта, че не е било доброволно, а Доминик е бил изнасилен, преди да попадне във водата. — Фред й подаде скалпела. — Ще направя разрез, за да установя дълбочината на раните. — Този вид дисекция винаги бе трудна за изпълнение и Сам не биваше да бърза. — Разкъсванията достигат до 10–12 сантиметра навътре. Ще взема проби за изследване от тази област.

Сам знаеше, че е много важно пробите да бъдат взети правилно. Бе необходимо да установи дали Доминик е имал други анални полови контакти, с което би могла да докаже дали е било налице изнасилване. Предишни белези, ако откриеше такива, биха спомогнали за това. Кръвните проби също биха могли да се окажат важни за установяване на това дали е бил хомосексуалист и трябваше да бъдат извършени много прецизно. Сам отново взе секрет. Тъй като тялото бе прекарало известно време във водата, шансът да попадне на материал за анализ на ДНК бе малък, но при предишни случаи бе имала успех, затова тази процедура бе изключително важна.

След като бе свършена предварителната работа, патоложката започна със същинската част на аутопсията.

— Аутопсия на Доминик Пар, осем и четирийсет и пет сутринта, деветнайсети декември хиляда деветстотин деветдесет и седма година. Цвят на кожата: бял. Възраст: деветнайсет години, тегло: шейсет и два килограма, ръст: един и седемдесет. Физически здрав, без видими следи от външни наранявания. В устата и ноздрите се наблюдава рядка бяла пяна, вероятно смесица от въздух, вода и слуз. Фред, би ли взел проби?

Сам се отдръпна назад, докато той се наведе над тялото и взе проби от устата и носа. Такова образуване на пяна бе характерно при удавяния и вземането на проби бе важно, ако се налагаха изследвания за отравяне. Когато Фред свърши, Сам отново се приближи към тялото.

— Кожата на ръцете и долната част на ходилата е побеляла и набръчкана поради продължителен престой във вода. Видът на пръстите и ноктите е нормален, без следи от наранявания.

Обикновено по пръстите и ноктите имаше драскотини, получени при опитите на жертвата да се измъкне от водата. Сам се обърна към Фред и му показа ръцете на Доминик.

— Какво ще кажеш за това, Фред?

Той бързо ги разгледа.

— Никакви белези.

Сам кимна в знак на съгласие.

— Да, наистина. Именно това е необичайно. Очаквах да открия рани, счупени нокти, разкъсвания по ръцете, получени, докато е полагал усилия да се измъкне, но няма нищо подобно. Ръцете му са гладки, без наранявания, ноктите са непокътнати. Странно, не мислиш ли?

Фред кимна.

— Много странно.

След това Сам внимателно разгледа ушите, търсейки кръвоизливи, причинени от разликата в налягането, които бяха едно от класическите доказателства за удавяне. Хвърли поглед към Фред, който вече държеше скалпел в ръка. Подаде й го и тя започна задълбочено изследване на тялото на Доминик.

Когато направи дълбок разрез и отвори гръдния кош и коремната кухина, белите дробове се издуха като огромна гъба, напоена с вода. Тя ги разгледа и забеляза, че са покрити с познатите виолетови петна. Разширяването на белите дробове и тези петна бяха типични при случаите на удавяне, което потвърждаваше, че именно това е причината за смъртта на Доминик, а не спиране на сърдечната дейност. Често шокът, на който бе подложено тялото при влизането във водата, особено ако е много студена, предизвикваше сърдечен удар и смъртта на жертвата настъпваше, преди да потъне.