Найджел Маккрери - Паяжината

— Извинете, че се натрапвам, но ми се струва уместно да разговарям едновременно с двама ви.

Сам даде знак на Джийн да излезе. Тревър Стюърт прекоси стаята и седна до Том. Сам смутено го погледна в очакване на сурова критика.

— Има две неща. — Той се обърна към Адамс. — Възрастният мъж, когото намери в изгорялата къща вчера, със сигурност е убит. Бил е удушен, вероятно с въже. Мисля, че пожарът е бил предизвикан впоследствие, за да прикрие престъплението.

Том го погледна изненадано.

— Сигурен ли си?

— Това е любимият му въпрос — намеси се Сам.

— Да, напълно сигурен съм. Подезичната му кост е счупена. — Тревър се обърна към колежката си. — Дължа ти извинение. Ако не беше забелязала счупената подезична кост на Саймън Викърс, и този път щях да пропусна това. Понякога отказвам да призная, че не съм прав. Гордостта ми бе засегната и постъпих като последния глупак. Съжалявам.

За миг Сам остана безмълвна. После му се усмихна, доволна, че спорът им най-сетне приключи.

— Както казах, всички правим грешки. Би могло да се случи на всеки.

Тревър отново се обърна към Том.

— В светлината на това откритие не ми остава нищо друго, освен да се съглася с гледната точка на доктор Райън и мнението ми сега е, че Саймън Викърс е убит, а не е загинал случайно при катастрофата, както съм посочил в оригиналния си доклад.

Сам никога досега на бе чувала партньора си да се изразява толкова официално. Разбра колко му е било трудно да се реши на тази стъпка, но все пак го бе направил.

Том Адамс погледна към двамата.

— Вие сте най-доброто актьорско дуо след Лоурел и Харди, знаете ли това?

Продължиха да го гледат мълчаливо.

— Добре, добре. Ще се запозная по-подробно с обстоятелствата. Ще пусна Чоки и още някой инспектор по следите за няколко дни и ако попаднат на нещо, ще започна разследване по случаите със Саймън и Доминик. Доволни ли сте?

— А средства?

— Засега ще ги обявя за свързани с убийството на бракониера.

Думата „бракониер“ сепна Сам.

— За какъв бракониер става дума?

— Един старец на име Джак Фолкънър, който живееше близо до Мидъл Фен, на гърба на Хърдън Хил. Създаваше неприятности от години. Бе един от първите, които арестувах като млад полицай. Изглежда, този път самият той се е хванал в нечий капан.

— Джак Фолкънър? Познавам го, бил е свидетел на катастрофата. Той ми го каза.

— Не знаех, че е имало свидетел — учудено отбеляза Том и широко отвори очи.

— Нямаше да свидетелства, поне не официално.

— Но ти се надяваше да го придумаш?

— Не, просто не се страхуваше от мен. — Полицаят я погледна навъсено, но тя продължи: — Открих го, по-скоро той ме откри, когато оглеждах местопроизшествието. Каза ми, че според него не е било нещастен случай.

— Е, и каква беше версията му?

Сам предполагаше, че няма да вземе думите й на сериозно, но рискува.

— Твърдеше, че е усетил присъствието на самия Дявол.

Том втренчи поглед в нея и кимна с насмешка.

— Още един надежден свидетел!

— А не е ли странно обстоятелството, че единственият свидетел на смъртта на Саймън също е убит?

— Защо не докладва за това по-рано?

— За да го подплашиш още повече? Той искаше да ми каже нещо, но се боеше.

— От Дявола ли?

— Явно, имало е от какво да се страхува — намеси се Тревър.

Том го прониза с поглед, след което отново насочи вниманието си към Сам.

— Значи е криел нещо? Това обяснява какво е правила Марша в къщата му. Ходи ли вече да я видиш?

Сам бе озадачена и плахо попита:

— Защо би трябвало да ходя?

Том хвърли поглед към Тревър Стюърт.

— Нима все още не са ти казали?

Сам почувства, че я обзема паника.

— Кажете ми какво се е случило.

— Марша отишла до къщата на Фолкънър и видяла пожара. Направила опит да го спаси, но буквално била пометена от силната експлозия. В момента е в „Парк“, в отделението за изгаряния.

— Какво е състоянието й?

Том поклати глава.

— Не зная, но екипът на „Бърза помощ“ спешно я откарал там, след като я открили да лежи в градината на Фолкънър, затисната под вратата.

Сам сграбчи чантата си и се втурна навън, преди Адамс да довърши. Лицето й пребледня от ужас.

— Вината е моя, по дяволите.

Несъмнено бе съгласен с нея, но не го каза на глас. Вместо това предложи помощта си.

— Не си в състояние да отидеш сама. Ще те откарам. — Обърна се към Тревър Стюърт: — По-късно ще говорим, Тревър.

— Обади се, щом разбереш как е тя.

Том кимна и излезе от стаята, плътно обвил ръка около раменете на Сам.