Найджел Маккрери - Паяжината

— Не, нямаше натиск. Просто го разпитах за Саймън. Аз не съм полицай.

— Точно така, Сам, не си и не би трябвало дори да разговаряш с него.

— Какво друго можех да направя, да се откажа? Ти искаше доказателства и се опитвах да ги намеря. Това е.

— Само събираш несвързани факти и търсиш начин да ги използваш в подкрепа на версията си.

Сам бе ядосана на Том, че все още е отрицателно настроен. Изпитваше силно желание да му каже какво е открила Марша, но не посмя, за да не й създаде неприятности. Имаше нужда от нови доказателства, с които да го постави на тясно. Мили боже! Бе започнала да прилича на него.

— Звучи като лекция за начинаещи полицаи. Освен да снимам убиеца в крачка, не зная какво друго мога да сторя.

— Дай ми неопровержими доказателства. Това е единственото, което можеш да направиш.

— Може би си имаме работа със сериен убиец на свобода, а ти искаш „неопровержими доказателства“. За бога, Том. Някога…

— Сериен убиец? Откажи се от тази идея, Сам. Намираме се в Кеймбридж, а не в проклетия Ню Йорк.

— Как можеш да твърдиш подобно нещо, когато наскоро си напуснал Отдела за разследване на серийни престъпления?

— Мога да го кажа, защото в отдела научих, че съществуват малко такива убийци и не се появяват особено често в Кеймбридж.

— О, добре тогава. Значи тук не може да се случи нищо лошо?

— Не ставай глупава.

— А ти не бъди сляп. Какво стана с теб, Том? Къде изчезна предишната ти интуиция?

— Каква е причината за смъртта според теб?

Сам го изгледа гневно.

— Убийство, ето каква мисля, че е. Убийство.

— Явно си падаш по сензациите. А не ти ли се струва възможно да е самоубийство? Току-що е загубил най-добрия си, а може би и единствен приятел, изпаднал е в депресия и се е хвърлил във водата. Всеки ден се случват подобни неща. А не чувстваш ли поне малка вина, че вероятно разговорът ти с него го е подтикнал към това?

Сам се обърна с лице към него.

— Не!

Възражението й бе категорично, но не можа да скрие от Том опасенията си, че до известна степен е допринесла за смъртта на нещастното момче. Дали наистина по някакъв начин бе подтикнала Доминик към тази постъпка, като му бе разкрила истинската причина за смъртта на приятеля му? В интерес на истината, не можеше да бъде сигурна, но чувството за вина започваше силно да я измъчва. Замълча и остави полицая да продължи.

— Както вече казах, Сам, представи ми достатъчно доказателства и ще видя какво мога да направя. В противен случай, доколкото ми е известно, засега разполагаме само с данни за смърт, настъпила вследствие на нещастен случай. Знаеш не по-зле от мен, че в болшинството от случаите най-очевидното и просто обяснение се оказва вярното.

Тя възмутено извърна глава и продължи с огледа. Първо се зае с горната част на тялото, търсейки следи от насилие. После разгледа ръцете за предсмъртни конвулсии. Обикновено неволно се свиваха, когато удавникът потъва. Често между стиснатите пръсти на жертвите се намираха улики, попаднали там при отчаяната им борба за живот. Но в този случай ръцете бяха чисти. Погледна към един от водолазите, които се бяха скупчили около нея и тялото, което с толкова усилия бяха успели да освободят от леда.

— Бихте ли го обърнали, ако обичате?

Мъжът изпълни молбата й и Сам бързо огледа задната част на врата на Доминик и гърба му. Отново не откри следи от насилие. Изпита странно разочарование от този факт. Беше се надявала, че ще види рана от нож или други следи, които биха потвърдили версията й. Щом свърши, кимна на водолаза, който отново обърна тялото по гръб. Патоложката продължи да диктува:

— Няма очевидни следи от насилие и на сегашния етап изглежда, че се касае за удавяне, въпреки че това трябва да бъде потвърдено при аутопсията.

Прибра диктофона и се изправи. Един от гмуркачите се обърна към нея.

— Да го опаковаме ли, доктор Райън?

Сам мразеше този странен начин на изразяване на полицаите, но кимна мълчаливо.

Водолазът коленичи и започна да нахлузва черния полиетиленов плик върху тялото на Доминик. Плътно затвори ципа и помогна да бъде отнесено до погребалната кола, която бе пристигнала преди половин час и чакаше жертвата като гладен лешояд. Когато някой бъде обявен за мъртъв, обикновено не пристигаше линейка, а до моргата го откарваше катафалка. Сам винаги се изненадваше от факта колко пари се печелят от погребални услуги.

След като тленните останки на Доминик бяха изпратени в моргата, тя отново се върна до реката. Въпреки ранния час, на отсрещния бряг вече се бе събрала тълпа зяпачи. Докато ги наблюдаваше, тя забеляза нисък чернокос мъж, който стоеше там с видеокамера в ръка, плътно прилепена до дясното му око. Видя го как я свали от лицето си и веднага го позна. Беше Едмънд Муър. Щом я зърна, кимна вяло, обърна се и изчезна сред насъбралата се тълпа. Сам се запита какво прави тук с камера толкова рано сутринта. Не можеше да си обясни защо чуждото нещастие буди толкова голям интерес. За миг отклони мислите си от Муър, взе дълга пръчка, която намери на брега, и започна да удря с нея по замръзналата река.