Найджел Маккрери - Паяжината

— Предполагам, че онези хора пред сградата бяха родителите?

— Кои?

— Изглеждаха отчаяни. Жената плачеше.

— А, те ли? — Гласът му издаде раздразнение, когато се досети за кого говори Сам. — Да, това са родителите на момчето. Именно те създадоха всички проблеми.

— Какви проблеми?

— Доведоха свой адвокат да се запознае с доказателствата. Бог знае защо. Всичко беше съвсем ясно.

— Какво е заключението?

— Единственото възможно, нещастен случай.

— А обстоятелствата?

Сам изведнъж бе започнала да проявява професионален интерес. Тревър често я бе виждал в това настроение и знаеше, че е безсмислено да се опитва да отвлече вниманието й. Беше се убедил, че е далеч по-лесно да отстъпи, отколкото да спори с нея.

— Излязъл вечерта, уж да се срещне с приятел, но вместо това се напил, откраднал кола и се блъснал с нея в дърво на Хърдън Хил.

— Какво е накарало родителите да се обърнат към адвокат?

— Не вярват, че синчето им би сторило подобно нещо. Позната история: тяхното момче не пиело, не шофирало и било изключително честно.

— Може би наистина са го смятали за такъв.

Тревър недоверчиво смръщи вежди.

— Не бих възразил, но младежът вече е имал криминално досие, така че трябва да са имали известна представа.

За втори път през последните двадесет и четири часа Сам чуваше подобно мнение. Продължи да разпитва.

— В какво е бил обвинен?

Тревър сви рамене.

— Най-вероятно в хулиганство.

— Значи си убеден във вината му?

— Аз съм патолог. Не изразявам мнение, а работя с факти и подготвям доклади.

— Кога престана да изразяваш мнение?

— Добре, щом това искаш. Мисля, че родителите невинаги познават децата си и заниманията им толкова, колкото си въобразяват. Вземи какъвто и да е вестник в който и да е ден от седмицата и ще попаднеш поне на една такава история.

— Явно не проявяваш особено съчувствие.

— В интерес на истината, не изпитвам такова. Според мен, който се е замесил в кражби и грабежи, заслужава всички последствия.

Сам го погледна с изумление.

— Дори смърт?

— Сами поемат този риск. Този път поне самият виновник е жертва, а не случаен човек.

— Някакви проблеми от аутопсията?

— Не. Без съмнение множеството наранявания са получени при челния сблъсък. Почти сигурно е, че е бил мъртъв, преди пламъците да го погълнат, а е бил и пиян до козирката. Глупак.

— Много ли е изгорял?

— Да. Това затрудни аутопсията. Знаеш как е, работила си по подобни случаи.

Сам кимна.

— Е, след като задоволи любопитството си, да се върнем на повода за този доста скъп обяд.

— Значи имаш скрит мотив?

Тревър я изгледа укорително.

— Не може ли един приятел и колега да заведе партньорката си в ресторант, без да събуди подозрения за задни мисли?

Сам се усмихна на обиденото му изражение.

— Явно подозренията ми са напълно основателни.

— Проницателна, както винаги. — Замълча за миг, след което изплю камъчето. — Възнамерявам отново да се оженя.

Сам бе по-скоро заинтригувана, отколкото смаяна от това признание. Напоследък Тревър не можеше да я изненада почти с нищо.

— Къде се запозна с щастливката, в родилното отделение?

Тревър се намръщи.

— Всъщност тя е радиографист в „Парк“.

— Да не би да е онази висока блондинка — Клеър?

Тревър бе смутен от ехидната й забележка и плахо кимна.

— Казва се Емили. Да, точно тя.

Сам поклати глава. Радиографистките бяха най-предпочитаните жени в болницата може би заради невинността, която им придаваха късите бели престилки.

— На колко години е?

Тревър сведе очи към чинията си, избягвайки неодобрителния поглед на Сам.

— На двадесет и четири. Но е доста зряла и препатила за възрастта си.

Навярно осъзна, че преувеличава.

— Дано е така. Кога е щастливото събитие?

— През юни. Решихме да се оженим през лятото. Скромно тържество в параклиса „Света Троица“, все пак, аз съм човек на години.

— Много романтично. А меденият месец? В клуб „Осемнадесет и тридесет“?

Чувството за хумор на бъдещия младоженец бързо се изпаряваше под язвителните нападки на колежката му.

— Поканих те на обяд, за да поискам съвет и да те помоля да влезеш в ролята на кум… тоест кума.

Поканата бе неочаквана и Сам едновременно се изненада и се почувства поласкана.

— Не зная какво да кажа. Не е ли по-уместно да предложиш това на брат си или на някой добър приятел?

Тревър й се усмихна.

— Ти си най-добрата ми приятелка, Сам.