Найджел Маккрери - Паяжината

Наля си голяма чаша чай, преди да включи компютъра си. Когато екранът светна, въведе паролата си и се потопи в необятното пространство на Интернет.

Сам влезе през задната врата, свали побелелите си обувки и мокрото студено палто. Къщата бе тъмна, навярно всички си бяха легнали. Това бе добре дошло за нея. Запали лампата в кухнята, застана пред малкото огледало и изтри черната спирала, която бе потекла по страните й. Щом почисти лицето си, излезе от кухнята, угаси лампата и се отправи към стълбите, за да се качи в спалнята си. Изведнъж забеляза тънка ивица светлина под вратата на кабинета си. Приближи се и плахо долепи ухо до нея, преди да я побутне и да надникне вътре.

Рики седеше на бюрото й, взираше се в компютърния екран и съсредоточено натискаше клавишите.

— Не е ли малко късно?

Рики се обърна и погледна леля си.

— Зависи за кого.

— Моля?

— За деветнадесетгодишен е рано. Може би, ако си над тридесетте, ти се струва късно.

Сам го изгледа навъсено.

— Нали нямаш нищо против, че използвам компютъра ти? Полезно е за курса, който посещавам, а и предполагах, че по това време няма да ти трябва.

Най-сетне, след като с години го бе убеждавала, Рики бе решил да се запише във вечерен курс по компютърна грамотност, а през деня продължаваше да работи в „Макдоналдс“.

Сам поклати глава.

— Не, не възразявам. Стига да не се опитваш да проникнеш в личните ми файлове.

Рики отново прикова поглед в екрана.

— Дори и да успея, не бих разбрал нито дума.

Тя застана до него.

— Впрочем, какво търсиш така усърдно?

— Нещо в уебстраниците на изгодна цена.

Леля му поклати глава.

— Значи просто пазаруваш в мрежата?

— Винаги ще има порнография, ако за това намекваш.

— Дано вече някой работи по въпроса.

Рики й се усмихна.

— Само ми спести тези ехидни подмятания.

Сам присви колене и огледа устройството, подобно на портативен компютър. Бе с размерите на филофакс, но със собствен екран, свързано с компютъра й с дълъг сив кабел.

— Какво е това?

Рики я изгледа учудено.

— Не знаех, че си толкова изостанала в компютърните си познания.

Тя не отговори на репликата.

— Обясни ми какво представлява.

— ПДА.

— Какво означава?

— Персонален дигитален асистент.

Сам знаеше, че се опитва да я впечатли със своя техноезик, но остана равнодушна.

— За какво служи?

— Това е високотехнологичен електронен бележник. Можеш да пишеш или да рисуваш на него и да прехвърляш всичко в компютъра, откъдето лесно може да бъде разпечатано. Идва краят на секретарската професия.

Джийн би трябвало да се разтревожи от тази перспектива.

Сам вдигна устройството и внимателно го огледа.

— Сигурно е доста скъп.

Рики се приближи към нея, взе апарата и отново го сложи на бюрото.

— Да.

— Значи в „Макдоналдс“ плащат добре?

— Спестявах и успях да намеря сравнително евтин.

— Къде?

— В мрежата.

Леля му отново насочи вниманието си към компютърния екран.

— Какво търсиш сега?

— Скенер. Би трябвало да има някой по джоба ми, ако източникът ми е все още в бизнеса.

— Кой е той?

— Не мога да ти кажа. Строго поверително. Ако ти го разкрия, ще се наложи да те убия.

— Страхотно.

— Пошегувах се. Свързах се с компания, която, изглежда, може да си позволи да продава с тридесет процента отстъпка. Не е лошо, а?

Сам кимна.

— Не звучи никак зле. Сигурен ли си, че дейността им е законна? Нали стоката не е паднала от каросерията на някой камион или нещо подобно?

— Персоналният асистент нямаше никакви дефекти.

— Не се прави на остроумен. Знаеш за какво говоря. Не бих искала да чуя, че Том Адамс те издирва.

— Вместо да търси теб.

— Рики!

— Да, сигурен съм, че всичко е законно. Доста хора ползват услугите им.

— Но кои са те?

— HTTP двоеточие, две наклонени черти, www, точка, Бий, точка, CO, точка, UK, наклонена черта, PDA.

— Интересно име. Как се свърза с тези хора?

Рик широко й се усмихна.

— За да откриеш желана уебстраница, използваш някоя търсачка. Напечатваш от какво се нуждаеш, например „Купувам скенер“, и с малко късмет го намираш.

— По-нататък?

— Обикновено се появява формуляр, който трябва да попълниш, натискаш „send“ 1 1 Изпрати (англ.). — Б.пр. , и чакаш поръчката ти да бъде изпълнена.

— Как се плаща?

— С кредитна карта, ако имаш такава.

— А ти нямаш.

— Обикновено плащам в брой.

— Значи компанията е местна?

Рики кимна.

— Нещо такова.