Найджел Маккрери - Паяжината

Опита се да им вдъхне спокойствие и кураж; особено след заплашителното държане на Джийн. Покани ги да седнат на столовете срещу бюрото й.

— Искате ли чай или кафе?

Жената смутено погледна съпруга си, сякаш не бе в състояние да вземе решение дори за нещо толкова незначително. Мистър Викърс кимна и отговори и от нейно име.

— Чай, ако обичате, но без захар.

— Добре.

Сам погледна Джийн, която се взираше в семейство Викърс със смесица от подозрителност и раздразнение.

— Би ли се заела с това, Джийн.

За миг секретарката й не отговори и остана загледана в двамата натрапници, дръзнали да навлязат в територията й без покана.

— Джийн!

Този път Джийн се стресна, намръщено излезе от стаята и тръшна вратата след себе си, без да е нужно. Сам се върна на стола си и с най-приветливата усмивка, на която бе способна, попита:

— Е, с какво мога да ви бъда полезна?

Мистър Викърс погледна крадешком към жена си, за да се увери, че всичко е наред, и най-сетне заговори.

— И двамата се извиняваме за безпокойството, но сме отчаяни. Никога досега не бяхме изпадали в подобно положение и не знаехме какъв е редът. Ако ви създаваме проблеми, ще си уговорим час за среща, както каза секретарката ви. Но сме много разстроени и просто искахме някой да ни изслуша.

Сам кимна.

— Е, сега имате тази възможност.

Мистър Викърс отново погледна жена си, преди да продължи:

— Адвокатът ни, мистър Гордън, предложи да дойдем да се срещнем с вас…

Сам го прекъсна:

— Защо той не се свърза с мен? Със сигурност знае какъв е редът.

— Каза, че е по-добре да го чуете лично от нас — обясни мистър Викърс и сви рамене.

„Емоционален подход — помисли си Сам. — Хитро, но малко подмолно.“ Кимна и го насърчи да продължи.

— Ние сме родителите на Саймън Викърс.

Тя кимна отново.

— Зная, видях ви пред съда. Моите съболезнования.

— Затова сме тук. Всичко, което казаха в съда, не е истина. Саймън не беше способен да стори нещо подобно. Повече се интересуваше от компютъра си, отколкото от коли.

— И не пиеше — намеси се мисис Викърс. — Знаем това.

— Мразеше колите — добави мистър Викърс. — Казваше, че замърсяват околната среда и вредят на здравето на хората. Дори настоя да купим кола, която да се движи само с безоловен бензин. Просто не беше такъв тип.

— Хората правят какви ли не неща, за които дори най-близките им не знаят — отбеляза Сам и се отпусна на стола си. Стараеше се да не влага емоции, но усети как гласът на мистър Викърс затрепери.

— Не ни разбирайте погрешно. Не твърдим, че Саймън е бил светец, далеч сме от тази мисъл, беше типичен тийнейджър. Но бяхме много близки, винаги сме били, почти от раждането му. Не му налагахме ограничения и беше откровен с нас. Помежду ни съществуваше взаимно разбиране. Никога не ни е създавал проблеми.

— Хората се променят.

Мисис Викърс решително заяви:

— Не и Саймън.

Очите й се наляха със сълзи. Изтри ги с малка бродирана кърпичка, която извади от ръкава си.

— Ако го бе блъснала кола или бе загинал при самолетна катастрофа, бихме го приели — каза съпругът й.

Този път Сам довърши вместо него:

— Но не и зад волана на крадена кола.

— Не. — Мистър Викърс енергично поклати глава. — Както казах, той не искаше да има нищо общо с коли, свои или чужди. Едва успявахме да го накараме да слезе от велосипеда си и да се качи на задната седалка на нашата. Искаме единствено истината, доктор Райън. Щом я знаем, ще можем да понесем скръбта и да продължим живота си.

— Не мисля, че бих могла да направя нещо, което полицията и съдебната комисия да не са сторили.

— Мистър Гордън каза, че умеете да достигате до истината и ако има някакво съмнение, дори нищожно, ще я разкриете.

Сам бе поласкана. Няколко пъти бе участвала в разследвания по молба на Питърс, Уолтън и Гордън и бе постигала успех, въпреки че винаги се спираха първо на Тревър, навярно от мъжка солидарност. Запита се защо самият Джон Гордън не се бе обърнал към нея.

— Какво искате да направя?

— Втора медицинска експертиза. Бихме искали да чуем още едно мнение за смъртта на сина си.

Сам изведнъж си обясни защо Джон Гордън не я е потърсил лично. Първата експертиза бе направена от Тревър, с когото го свързваше дългогодишно приятелство.

За да запази добрите си отношения с него, бе предпочел по-лесния начин — да изпрати самите родители.

Сам се върна на съществения въпрос.

— На какво основание?

Мистър Викърс отново се спогледа със съпругата си, преди да отвърне: