Найджел Маккрери - Паяжината

Явно, обсъждането на доклада от аутопсията на Саймън Викърс не бе минало така гладко, както бе очаквал. Сам би се възползвала от това, че работи там, и би влязла в уютната централно отоплена заседателна зала, но имаше принцип да не участва в разглеждането на доклади, освен когато самата тя е извършила аутопсията. Бе твърде мнителна и не можеше да бъде безпристрастен наблюдател. Трудно бе да сдържа желанието си да изрази становище по всеки спорен въпрос, особено когато някой научен извод се тълкува погрешно или се оспорва неоснователно. Знаеше колко важно е излагането на доказателствата. Бе виждала как твърде много важни разследвания се провалят заради зле подготвени или неубедително представени доказателства. Колкото и добър да бе патологът, ако не успееше да убеди съдебната комисия, дългите часове работа можеха да се окажат загубено време.

Погледна часовника си. Беше дванадесет и петнадесет и навярно концертът вече бе започнал. Като дете, настояващо за внимание, Сам затропа с крака по бетонната площадка в израз на негодуванието си заради неточността на своя приятел. Най-сетне приглушен говор в сградата й подсказа, че обсъждането е приключило и участниците са излезли от залата. Появи се обичайната компания: полицаи, журналисти, юридически и медицински лица. Изведнъж тихите гласове замлъкнаха и зазвуча отчаян плач. Ридания на жена отекнаха в мраморния коридор и високите тавани на залите, преди да достигнат до улицата и студеният декемврийски вятър да ги понесе надалеч. За Сам подобни изблици, породени от скръб, бяха нещо познато, но човек никога не можеше да свикне с тях.

През големите дъбови врати на съда излезе двойка на средна възраст. Трети човек се опитваше да ги утеши. Сам позна Джон Гордън, доста способен адвокат, с когото няколко пъти бе кръстосвала шпага и невинаги бе побеждавала. Изведнъж изпита съчувствие към Тревър. Гордън продължи да шепне нещо на двойката още няколко мига, преди леко да стисне ръцете им и да се оттегли. Когато останаха насаме, мъжът се обърна с лице към съпругата си и я прегърна. Тя свенливо отпусна глава на рамото му и избухна в неудържим плач. Сам бе поразена от измъченото изражение на мъжа. Изглеждаше уморен и под очите му имаше големи тъмни кръгове. Всяка бръчка на лицето му се бе врязала дълбоко и издаваше болка. Патоложката бе виждала хора, състарени за една нощ от душевно страдание, оставило физически отпечатък върху жертвите си. Предположи, че скърбящият непознат е на около четиридесет, макар и да изглеждаше с десет години по-възрастен. Откъсна поглед от тях, когато пристигна Тревър Стюърт.

— Ако си готова, да тръгваме. И без това вече сме закъснели.

Колежката му го изгледа гневно, раздразнена от саркастичния му тон. Когато се отправиха надолу по стълбите, погледна крадешком към двойката. Мъжът срещна погледа й и сякаш потърси върху лицето й отговори, които самата тя не знаеше. Смутена и объркана, Сам бързо извърна глава и пое към огромната катедрала, която внушително се издигаше над нея.

Концертът се оказа далеч по-интересен, отколкото бе очаквала. Източноанглийската филхармония не бе сред най-известните оркестри в страната, но музикантите бяха талантливи и с богат репертоар. Започнаха с Адажио за струнен оркестър от Барбър, което бе любимото произведение на Сам, и завършиха със симфонии номера 40 и 41 на Моцарт, които я успокоиха достатъчно, за да се наслади на предстоящия обяд.

Ресторантът бе впечатляващ за малък хотел като „Уайт Лем“. Предлагаха се първокласни специалитети, приготвени от един от най-добрите готвачи в областта, а в десетте спални бе създадена романтична обстановка с големи легла с балдахини и разкошни бани. Сам бе водила Том тук два пъти по специален повод и дори той бе впечатлен от интериора.

Когато влязоха, бяха настанени на маса в далечния край на ресторанта. За щастие, бе близо до радиатора. Сам все още не бе успяла да се сгрее след дългото чакане пред съда и седенето на течение в старинната катедрала. Свали обувките си и прокара премръзналите си ходила по ребрата на радиатора.

Винаги бе страдала от лошо кръвообращение на крайниците. Като дете често се оплакваше от това и баща й с часове разтриваше краката й. Тя си даваше сметка, че именно тези моменти са я сближили с него. Том, докато все още бяха заедно, бе опитал да постигне същото, но усилията му бяха напразни.

Двамата с Тревър внимателно разгледаха менюто и понеже бяха свободни следобед, решиха да пийнат качествено вино. Щом им поднесоха предястието, Сам прекъсна незначителните коментари за концерта и полюбопитства за случилото се пред съда.