Найджел Маккрери - Паяжината

Докато се движеше по алеята, забеляза големия син ровър на Том, паркиран на мястото, където обикновено тя оставяше джипа си — под специално поставена лампа. Колата му бе почти нова и той особено се гордееше с нея. Докато слизаше, Сам се запита защо ли е дошъл. Бе твърде рано, дори за Том, да е узнал за тайното й разследване по случая със Саймън Викърс. Влезе и бързо се отправи към всекидневната. Нямаше за какво да се тревожи.

Том и Уин стояха до висока коледна елха, закрепена в стара метална кофа, и бяха заети с украсяването й. Уин я погледна, взе голяма чаша с червено вино от полицата върху камината и я повдигна към нея.

— Весела Коледа, Сам.

Том последва примера й.

— Да, весела Коледа.

Сам остави куфарчето си и се приближи към тях.

— Прекрасна елха.

Сестра й посочи към Адамс.

— Том я е купил, каза ми, че украсяването на живо дръвче е традиция в тази къща. Донесе и няколко подаръка.

— Не трябва да се отварят до Коледа — каза той и хвърли строг поглед към Сам.

Тя се спря, възхищавайки се на елхата.

— От къде я взе?

— От пазара на горското стопанство в Телфорд, помниш ли?

Помнеше. Нима наистина бе изминала цяла година, откакто заедно бяха отишли да купят предишната елха? Бе ясна свежа утрин и те се бяха смесили с останалите хора, които се надпреварваха да изберат най-хубавото дръвче. Наистина бе забавно, имаше дузини елхи и въпреки това, като че ли всички искаха една и съща, сякаш обхванати от някаква лудост. Докато местният духов оркестър свиреше весели коледни песни, а представителки на Доброволната женска кралска организация сервираха топло кафе и банички с месо, Том намери дръвче, което хареса и на двамата. Бе наблизо, но когато го видяха, друг човек го държеше в ръце и те бяха принудени да се навъртат наоколо с надеждата, че ще се откаже от него. За жалост още няколко души бяха хвърлили око на същата елха и когато най-сетне непознатият я остави, Том трябваше да действа бързо, за да изпревари една доста нервна дама.

— Притеснявах се, че може би вече си купила.

Гласът на Том я върна към реалността.

— Не, нямах време.

— Сигурно си твърде заета със случая „Саймън Викърс“.

Сам разбра, че това е опит да изкопчи от нея някаква информация.

— Все някой трябваше да се заеме с него. Между другото, ти ли каза на Тревър, че съм се съгласила да извърша втора експертиза, след като изрично те бях помолила да не го правиш?

Том поклати глава.

— Бил е Чоки. Съжалявам. Разговарях с него и няма да се повтори.

— Какво не му харесва, аз или теорията ми?

— Мисля, че и двете. Малко е старомоден.

— Старомоден! Прави се на мъжкар. Наистина ми създаде проблеми.

Том кимна.

— Сигурен съм, че е така, не е от най-тактичните, но е добро ченге.

Том бе лоялен понякога до фанатизъм, но въпреки това Сам му се възхищаваше.

Изведнъж Уин се намеси:

— Искате ли по чаша вино?

Адамс я погледна и се усмихна.

— Да, благодаря.

Тя кимна и хвърли поглед към сестра си.

— Господ ще ми прости, ако отворя още една бутилка от най-хубавото.

След тези думи ги остави насаме и Сам насочи вниманието си към Том, който отпиваше от чашата си.

— Пием по време на дежурство, а, господин полицай, какво ще последва?

Шефът на криминалния отдел остави чашата.

— Имам свободен ден. И ние се нуждаем от почивка от време на време.

Сам смени темата.

— Днес разговарях с една твоя приятелка.

Том изглеждаше заинтригуван. Тя допълни:

— Ребека Уебър.

С пламнали страни той отвърна:

— О, да, следователката от Противопожарната служба. Работихме върху няколко случая преди време. Чудесна жена.

— Да, наистина изглежда чудесно. Каза хубави неща за теб.

— Наистина ли?

— Според нея с повече усилие човек би могъл да те убеди да сториш всичко.

Том остана мълчалив, но все още се чувстваше неловко.

— Ако между вас има нещо, би трябвало да зная, не мислиш ли?

Той решително поклати глава.

— Отношенията ми с нея са чисто професионални, както и с много други.

Погледна Сам и повдигна вежди.

— Бих казала, че е доста привлекателна.

— Да, предполагам, че е така.

Той бързо смени темата.

— Липсваше ми днес, не беше същото, когато купувах елхата сам. Твърде много спомени.

Не успя да я заблуди.

— Изненадана съм, че си бил сам.

Том вече не бе толкова нерешителен.

— Важи ли уговорката за събота?

Сам се показа иззад елхата.

— Да, все още важи.

— Добре тогава, ще те взема в осем.