Найджел Маккрери - Паяжината

— Мисля, че ще ми бъдеш два пъти по-задължена, когато узнаеш какво открих.

Патоложката я потупа по рамото в знак на благодарност.

— Ще ти поръчам тройно. Искаш ли да хапнеш нещо?

Марша неспокойно погледна часовника си.

— Съжалявам, нямам време. Чака ме куп работа.

Сам взе питието си и се обърна към приятелката си, която отвори папката и й подаде първия лист. Бързо го прегледа. Бе заключение на експерта по отпечатъци, който бе потвърдил, че пръстовите следи по бутилката са на Саймън Викърс. Погледна Марша, която отпи голяма глътка.

— Как е установил, че са на Саймън? Доколкото си спомням, от пръстите му не бе останало нищо.

Марша остави чашата си.

— Снел е отпечатъци от стаята му и по пътя на сравнението и елиминирането е стигнал до двайсет и една точки на съвпадение. Негови са.

Сам се почувства като глупачка, защото не бе видяла очевидното. Марша й подаде две снимки на бутилката, посипана с прах за дактилоскопски изследвания.

— Какво мислиш?

Патоложката внимателно ги разгледа.

— Отпечатъци на Саймън Викърс върху шише от уиски?

Събеседницата й се усмихна.

— Точно така. Но кое е странното? — Сам сви рамене и поклати глава. — Само едни са и са съвършено ясни. Когато човек пие от бутилка до забрава, движи ръката си, а не я държи безкрайно дълго в едно положение. Би трябвало цялото шише да е покрито с отпечатъци, повечето от които размазани.

Сам знаеше, че приятелката й има право.

— Защо това не е направило впечатление на полицая, който е снел дактилоскопската проба?

— Гари Портънт. Той е некадърник. Мисли единствено за пенсията си, а и доколкото разбирам, от него се е изисквало само да провери дали следите от пръсти върху бутилката наистина са на Саймън. По-нататъшното разследване не го засяга. Има и още нещо. — Марша извади няколко снимки на отпечатъците в едър план и ги подаде на събеседницата си. — Погледни как са разположени линиите. Има нещо необичайно. — Сам се съсредоточи, но не можа да разбере какъв е проблемът. — Когато човек вдига тежък предмет, например пълно шише с уиски, трябва здраво да го стисне. Колкото по-силен е натискът, толкова повече линиите на отпечатъка се сплескват и той се разширява. — Марша духна силно върху повърхността на чашата си, докато стъклото се замъгли, притисна силно пръсти и я показа на Сам. — Погледни колко плоски и размазани са следите. Гледай сега. — Повтори действието от другата страна на чашата. Този път едва я докосна. — А виж сега. Притискането беше съвсем леко и отпечатъкът е по-продълговат и по-тесен. Точно като тези върху бутилката. Може би са на Саймън, но някой друг му е помогнал да ги остави по шишето. — Сам я погледна и се усмихна, а тя продължи: — Върху въпросната бутилка има и още няколко неидентифицирани отпечатъка.

— На убиеца?

Марша сви рамене.

— Може би, но по-вероятно е да са на човека, продал бутилката. Не мисля, че злодеят, когото търсим, е толкова глупав, та да остави отпечатъци, след като така майсторски е изпипал убийството, нали?

— Всички допускаме грешки.

— Да, може би си права. Необичайна е и марката на уискито. Знаеш ли каква е? — Сам поклати глава. — „Лейгавълин“. Много стара и скъпа. Защо едно хлапе, което просто иска да се напие, би купило от най-скъпото уиски? Със сигурност би потърсило по-евтино. Освен ако е грабнало първата бутилка, която му е попаднала подръка от домашното барче? А защо е била намерена съвсем здрава до колата?

Сам се усмихна с възхищение, поклати глава и лицето на Марша засия. Вдигна чашата си.

— Толкова си приличаме. Просто не можеш да спреш до тук, нали? Открила си някакво противоречие и сега трябва да продължиш с изследването. И аз се чудя, че бутилката е била до колата, а, изглежда, по нея няма следи от обгаряне или други белези, които биха се получили при катастрофата. Имаш ли някакво обяснение? Освен това родителите на момчето са въздържатели, така че не е взел уискито от дома си.

— Права си, Сам. Имаме си работа с убиец и ще се радвам да помогна с каквото мога.

Сам сърдечно се усмихна на приятелката си. Почувства, че е открила у нея сродна душа.

През годините бяха прекарали много часове в задълбочено обсъждане на доказателствата по случаите, върху които работеха. Имаха сходни интереси и общителната и открита натура на Марша отлично балансираше сдържаността и хладната недостъпност на Сам.

Марша допи питието си и я погледна.

— Е, какво те накара да заподозреш, че има нещо гнило?