Найджел Маккрери - Паяжината

Сам кимна.

— Как мина срещата с Брайън?

— Беше много услужлив.

— Да, такъв е.

Посетителката отново се върна на темата.

— Обичайна практика ли е следователите от пожарната служба да ходят на местопроизшествието на автомобилни катастрофи, последвани от пожар?

— Различно. Обикновено изследваме всички фатални пожари, от каквото и да са предизвикани.

— Както знаете, не съм напълно убедена, че смъртта на Саймън Викърс е настъпила вследствие на катастрофата, и се чудя дали…

— Дали мога да ви помогна да докажете, че сте права?

Сам кимна.

— Нещо подобно.

— Съжалявам, но не мога. Щателно огледах района, но не открих нищо необичайно.

Патоложката въздъхна дълбоко.

— Така и предполагах.

Уебър й се усмихна със съчувствие.

— Понякога си заслужава човек да опита всичко.

— Том знае ли какво сте открили?

Начинът, по който произнесе името на Том, не допадна особено на Сам, но за момента отхвърли тази мисъл.

— Имате предвид Том Адамс? — Ребека кимна. — Да, но все още не е убеден. Иска повече доказателства.

— Мъжете винаги са такива. Особено Том.

Ласкавият тон, с който изрече името му, този път още повече подразни Сам.

— Явно добре познавате главен инспектор Адамс.

— Доста добре. Работили сме заедно по няколко случая. Винаги съм го намирала за отзивчив. Достатъчно е човек да го убеди в това, което мисли.

Сам едва забележимо се усмихна.

— Наистина го познавате добре. Съпругът ви пожарникар ли е?

— Беше.

— Разделени ли сте?

В разговора настъпи нелеп обрат, но Сам не можа да сдържи любопитството си.

— Разделени? В известен смисъл, да. Той загина преди две години на път към един пожар.

Доктор Райън се почувства неловко.

— Съжалявам.

— Мина време, вече съм се примирила. А вие?

— Не съм омъжена. Не съм срещнала човек, който би приел начина ми на живот.

— Том каза, че сте дейна жена. Мисля, че думата, която употреби, беше „динамична“. Забавно, нали? Съществува мнение, че ако мъжът е динамична личност, тогава добре, но ако жената е такава, като че ли нещо не е наред.

Сам нямаше желание да обсъждат характера й. Освен това не се смяташе за динамична, а просто за професионалист.

— Е, ако това е всичко, имам да върша още куп неща.

— Извинете, разбира се. Вече ви отнех доста време. Благодаря, че ме приехте. Ако ви хрумне още нещо…

— Ще ви се обадя. И не отстъпвайте пред Том. Както ви казах, човек трябва дълго да го убеждава, но аз винаги получавам каквото искам.

Сам направи усилие да се усмихне. Докато отваряше вратата, Ребека извика:

— Все пак имаше нещо странно.

Патоложката се обърна с лице към нея.

— Експлозията. Убедена съм, че е станала в предната част на колата, а не в задната, където е резервоарът. Не че е изключено, но е необичайно. Не знам дали това би помогнало.

Сам кимна.

— Благодаря, може би.

Въпреки че бе уморена, Сам не се прибра направо у дома. Реши да направи малък експеримент. Първо отиде с джипа си до дома на семейство Викърс в Импингтън и от там се отправи по краткия път към къщата на мистър Енрайт, собственика на откраднатата кола, в отдалечения край на Чери Хинтън. Отне й около четирийсет минути. Предполагаше, че дори ако движението не е било много натоварено, на Саймън му е било необходимо поне два пъти по-дълго време. Ако бе излязъл в дванайсет часа, би могъл да стигне до къщата на Енрайт най-рано около един. После би трябвало да е отключил колата, преди да се отправи към Хърдън Хил. Поне още час и четвърт, което означаваше около два и петнайсет. Междувременно бе нужно време, за да спре да купи бутилка уиски, да се напие и после да катастрофира. Дори да се е снабдил предварително с шишето и да се бе напил, преди да открадне старото метро, просто времето не би стигнало.

Имаше и още един факт, макар и ненатрапчив, но също толкова важен. Защо, ако момчето наистина е било толкова пияно, не бе катастрофирало, преди да стигне до Хърдън Хил? Пътят, особено между Чери Хинтън и Хърдън Хил, бе опасен, с множество остри завои. Защо Саймън не бе загубил контрол на един от тях, като се имаше предвид какво бе състоянието на пътищата в онази нощ? Как бе стигнал толкова далеч невредим? Може би най-сетне имаше довод, който би впечатлил Том Адамс.

Сам се прибра у дома с противоречиви чувства. Бе и разтревожена, и доволна. Тревогата й произтичаше от подозренията за евентуална връзка между Ребека Уебър и Том, а задоволството — от това, че имаше вероятност разследването да се придвижи напред. Не само бе успяла да получи подкрепата на двамата родители, но което бе по-важно, и тази на Марша, въпреки че от месеци бе пренебрегвала приятелката си.