Найджел Маккрери - Паяжината

— Ще чакам с нетърпение.

Изгаряше от желание да му каже какво е открила, но се въздържа. Знаеше, че няма да й се удадат много възможности да го убеди, че е права за случая, и искаше да се въоръжи с колкото е възможно повече доказателства преди решителната атака.

Уин влезе в стаята с нова бутилка вино и напълни чашите. Вдигна своята и погледна към двамата.

— За нас, весела Коледа.

Том и Сам бързо се спогледаха и едновременно вдигнаха чашите си в отговор.

— Весела Коледа.

Лабораторията не бе затрупана с работа и случаите, с които се занимаваше в момента, не бяха от особен интерес, така че Марша реши да си вземе почивка до края на седмицата. Изчака да мине уличното задръстване, преди да потегли към Хърдън Хил, за да огледа мястото на катастрофата. Автомобилът й — стар и не особено добре поддържан „Форд Ескорт“ комби, с усилие достигна до върха на хълма, след което изпъхтя като изтощен бегач. Тя бързо позна мястото на произшествието по овъглената кора на дървото и скромния цветен мемориал. Спря на малък паркинг с чакълена настилка, ограден с дървен парапет, и заобиколи колата. Въпреки че за миг слънцето се показа, вятърът все още бе леден и пронизващ и проникваше през няколкото ката дрехи, с които се бе навлякла. Надяваше се студът да не повлияе много на форда й. Нямаше желание да върви пеша обратно по дългия и стръмен път, а тъй като едва ли би се намерил друг безумец, който да се изкачи на хълма в такова време, шансовете някой шофьор да я вземе на автостоп бяха нищожни. Все пак винаги би могла да се спусне по инерция до главния път. Тази мисъл я ободри. Отвори багажника, смени елегантните си градски обувки с чифт обикновени високи гумени ботуши, извади чантата за събиране на веществени доказателства и специалната дълга пръчка с шип на върха, която бе „взела назаем“ от служител в отдела за специални операции, и се отправи към мястото на катастрофата.

Мемориалът бе трогателен. Имаше цветя от семейството на момчето, от негови приятели и няколко анонимни букетчета от диви и купени цветя. Повечето от тях бяха увехнали, дори тези от родителите. Навярно намираха за трудно и дори за опасно изкачването на хълма в такова време и бяха идвали само веднъж. Изключение правеше малко букетче от африкански теменужки, явно оставени наскоро, защото бяха съвсем свежи.

Марша приклекна и се полюбува на ярките им цветове.

Изпита странното чувство, че нещо или някой се движи в храстите зад нея. Бързо се обърна, но не забеляза нищо. Сви рамене. Предположи, че е животно. Извади от чантата малък, но висококачествен фотоапарат и започна да снима мястото на катастрофата и района около него. Направи кадри на пътя, на дървото и на всичко друго, което привлече вниманието й и за което предполагаше, че би представлявало интерес по-късно. Накрая смени филма и направи панорамна снимка от върха на хълма, мина покрай мястото, където се бе блъснала колата, и проследи пътя, който се губеше надолу между дърветата. Това й даде възможност да добие цялостна представа за района на местопроизшествието. Би могла внимателно да разгледа следите от спирачките, но такива нямаше. Не бе изненадана, че не откри нищо. Дори ако в началото бе имало някакви следи, лошото време напоследък бе заличило почти всичко. Приклекна, за да разгледа по-добре, но отново не забеляза нищо, което да покаже, че колата на младежа се е подхлъзнала и той е натиснал спирачка, преди да се отклони от пътя и да се разбие в дървото.

Отново огледа пътя. Беше стръмен, с остър десен завой. Шофьорът би трябвало да го види дори през нощта. „Все пак бил е пиян — помисли си тя. — Може би точно така е станало: не го е забелязал до последния момент и се е блъснал.“ Върна се до страничната линия на шосето и започна да рови с пръчката в нападалата шума с надеждата да открие отломки, които може би са били пропуснати при предишните претърсвания. Въпреки че попадна на парченца от строшеното предно стъкло, които внимателно сложи в прозрачен найлонов плик за веществени доказателства, не бе останало почти нищо друго. Когато се приближи до дървото, усети странна миризма на химикали. Стори й се позната, но не можа да я определи. Приближи носа си до обгарялата и опушена кора и пое дълбоко дъх. Сега усети миризмата по-силно, но колкото и да се опитваше, не можа да открие източника. Извади скалпел и найлоново пликче и взе проба от кората. После, за да бъде по-сигурна, изряза голямо парче и също го сложи в чантата. Марша бе леко разочарована, че откри толкова малко, и се ядоса на себе си, че не можа да разбере откъде идва миризмата. Докато закопчаваше чантата си, нещо привлече вниманието й. Не бе нищо особено, само леко проблясване на светлина, което долови с крайчеца на окото си миг преди да изчезне. Спря и бавно разгледа кората на дървото. След миг слънцето отново огря предмета и тя най-сетне успя да види къде се намира. Нещо се бе забило високо в дънера, близо до най-ниските клони. Потърси с поглед наоколо има ли нещо, на което да се покатери, но не откри.