Найджел Маккрери - Паяжината

Щом пристигна в Сохо, намери свободно място за паркиране на Дийн стрийт и остави колата си. Мина покрай клубовете „Блекс“ и „Граучо“, навлезе в „Чайна таун“ и забеляза лечебния център на мадам Уонг. Не бе трудно да го открие и да го разпознае по дългата опашка от хора, която се бе извила пред вратата. Поколеба се, питайки се дали си струва да чака, но реши, че щом вече е тук, би било глупаво да се откаже и застана на края на опашката. След около час от чакащите отпред останаха само двама. Жената, която бе зад нея в редицата, изведнъж заговори.

— Идвали ли сте някога тук?

Сам се обърна с лице към дребна, скромно облечена жена между шейсет и пет и седемдесет години. Поклати глава и с неохота отвърна:

— Не, за първи път съм.

— Много е добра. Мадам Уонг, имам предвид. По правило не се доверявам на чужденци, но тя е свястна. Занимава се само с носове. Ако не се оплаквате от това, трябва да отидете другаде.

Сам кимна утвърдително.

— Само носът ми не е в ред.

— Е, значи би трябвало да сте спокойна. Знаете ли, не съм чакала на такава опашка от войната насам. Тогава обичах да се редя, запознавах се с хора. Хората намираха време един за друг, а сега вече нямат. Миналия ден заговорих една жена в метрото, а тя ме погледна, като че ли съм крадла. Аз крадла, на моята възраст? Отдавна сте загубили обонянието си, нали?

— Не съвсем…

Възрастната жена отново я прекъсна и не я остави да довърши.

— Моето бе изчезнало от двадесет години. Работех с химикали. Мисля, че това е причината. Ходих при моя доктор, но нямаше полза, така че дойдох тук. Тя ме излекува.

— Възвърнахте обонянието си?

— Около три четвърти, все пак е по-добре, отколкото нищо. Тя смяташе, че увреждането е твърде голямо за пълно възстановяване. Всички тези химикали, нали разбирате. В онези дни дори нямаше застраховки.

Сам най-сетне стигна до входа и насочи вниманието си към китайката, застанала на вратата.

— Двадесет и пет лири, ако обичате.

Думите й бяха кратки и ясни. Таксата бе двадесет и пет лири. Не се приемаха чекове и разбира се, кредитни карти. Сам плати и жената пусна парите в едно от чекмеджетата на бюрото.

— Име?

— Саманта Райън.

Тя го вписа в голям регистър, който заемаше почти половината бюро.

— Откъде сте?

— Кеймбридж.

След като приключи със записването, подаде на Сам нещо подобно на стар билет за томбола, на който старателно бяха записани името и номерът й. След това я поведе навътре.

Антрето бе мрачно и изпълнено с остра непозната миризма. След няколко минути се появи друга китайка и посочи една от вратите. Контрастът бе очевиден. Стаята бе просторна и светла, с големи прозорци и варосани стени. Около тях бяха разположени множество полици, отрупани с дузини разноцветни бурканчета с различна големина. В средата имаше два плетени стола, а подът бе застлан с пъстра черга. Мадам Уонг седеше в отдалечения край на стаята зад масивно дъбово бюро, покрито с множество документи, книги и бурканчета, което напомни на Сам за нейната работна маса. Но това, което наистина й направи впечатление, бе липсата на компютър. Не си спомняше в последно време да е виждала офис или лекарски кабинет без компютър.

Щом посетителката влезе, мадам Уонг стана, приближи се към нея с усмихнато лице и й подаде ръка.

— Саманта, много ми е приятно да се запозная с вас. Моля, седнете.

Отведе я до един от плетените столове и седна срещу нея. Излъчваше топлина и сърдечност, която накара Сам да се отпусне и да се почувства по-спокойна. Повдигна внимателно дясната й ръка и старателно я разгледа, а след това направи същото и с лявата.

— Вие сте лечителка, а виждам смърт навсякъде около вас — каза тя и я изгледа озадачено.

— Аз съм патолог.

Китайката бавно кимна. После плъзна ръцете си нагоре по врата и главата й, опипвайки всяка издатина и грапавина по скалпа й, продължи към очите, носа, устата и езика, като непрекъснато кимаше и си водеше бележки. Сам се протегна да види какво си записва, но текстът бе на китайски. Когато свърши, мадам Уонг отново седна на стола си.

— Бих искала да си направите изследвания на урината, кръвта и слюнката. Имате ли възражения?

Сам не виждаше с какво прегледът и изследванията биха подобрили състоянието й, но реши да не разпитва толкова подробно и да изчака резултатите. Поклати глава.

— Не, нямам, но бих предпочела да взема кръвна проба със свои инструменти.

Мадам Уонг не изглеждаше обидена. След като увери пациентката си, че инструментите й са от най-високо качество, доставени от водещи фирми, а иглите и спринцовките са за еднократна употреба, Сам се съгласи пробата да й бъде взета тук.