Найджел Маккрери - Паяжината

— Да ви заведа ли да видите колата? Намира се в другия край на гаража, не е далеч.

Посетителката тръгна след него през офисите и огромното хале. Най-сетне излязоха на светло във вътрешния двор, пълен с останки на катастрофирали коли.

— Мисля, че онази, която търсите, е ето там — каза Уилямс и продължи към най-отдалечения ъгъл на двора.

Сам го последва до куп черна и разкривена ламарина, която едва ли можеше да се нарече кола. Видя в нея символ на трагично завършилия обещаващ млад живот на Саймън Викърс.

— Е, ето я, но се съмнявам, че би могла да ви послужи за нещо.

Повдигна вежди, когато тя обиколи овъглената купчина желязо.

— Вие ли пристигнахте пръв на местопроизшествието?

— Почти. Изпревариха ме само двама местни младоци.

— Забелязахте ли нещо странно?

Сержантът поклати глава.

— Нищо необичайно, ако това имате предвид.

— А по волана и спирачките?

Сви рамене.

— Не е възможно да се прецени. Всичко е изгоряло.

Сам спря пред колата за миг.

— С каква скорост се е движел при сблъсъка?

— С около осемдесет километра.

— Как установихте това, щом всичко е унищожено?

— По страничните огледала.

Тя го изгледа озадачена.

— Когато едно превозно средство спре така внезапно, части от него изхвърчават напред, например страничните огледала. Бяха открити на двайсет метра от колата, докъдето нищо не е спряло пътя им. Това означава, че се е движела приблизително с осемдесет километра в час.

— А при скорост шейсет?

— Биха паднали на около осем и половина метра.

Сам му се усмихна.

— Значи огледалата са изиграли най-важна роля.

— Би могло да се каже.

Тя надникна в овъгленото купе.

— На коя скорост е бил, когато се е блъснал?

— Втора.

— Не е ли доста ниска за осемдесет километра в час?

— Пияните вършат щури неща.

Сам го прониза с поглед.

— Явно не е бил твърде пиян, щом се е досетил да намали скоростта след пътния знак на върха.

Уилямс не бе впечатлен.

— Може би се е изкачил на тази слаба предавка.

— Възможно. Но кой би чул нещо там горе по това време?

Сам си спомни твърдението на ловеца, че преди експлозията колата се е движела съвсем безшумно. То просто не се връзваше с обстоятелствата, които откри тук.

— А отпечатъци от триене на гуми при спирачен път?

Сержантът поклати глава.

— Нямаше.

— Значи дори не се е опитал да предотврати катастрофата?

— Спуснал се е право надолу, отклонил се е от шосето и се е врязал в дървото. Станало е за секунди.

Тя го изгледа изпитателно.

— Не мислите ли, че е малко странно?

— Всичко е напълно обяснимо, просто резултат от шофиране в пияно състояние. Когато човек е прекалил, върши какви ли не странни неща. Може би дори е загубил съзнание. Не е първият пиян, свършил по този начин. Поне е затрил себе си, а не някой друг нещастник.

— А гумите? Нещо, което да си струва да се отбележи?

Уилямс поклати глава.

— Всичко е унищожено от огъня. Съжалявам.

Сам замислено кимна и огледа колата отзад.

— А експлозията? Как е възникнала?

— Както обикновено. Разлив на гориво върху горещия двигател е предизвикал ударна вълна към резервоара и взрив. Колата е била заредена с безоловен бензин, който е далеч по-запалителен.

Тя бе озадачена.

— Значи главната експлозия е била в задната част?

— Да, в резервоара, защо?

Патоложката сви рамене.

— Няма значение.

Излъга. Щом експлозията бе станала в задната половина на колата, защо разлетелите се частици се бяха врязали отпред в тялото на Саймън? Имайки това предвид, смени тактиката.

— При вас ли е все още бутилката от уиски, която са открили на местопроизшествието?

— Не за съжаление. В лабораторията е. Мога да ви дам номера, ако желаете.

— Няма нужда, зная къде се намира. — Сам въздъхна дълбоко. — Значи не сте попаднали на нищо необичайно?

Уилямс отново поклати глава.

— Не, а би ли трябвало?

— Може би, не съм сигурна.

— Не е зле да поговорите с Ребека Уебър.

— Коя е тя?

— Един от специалистите по разследване на пожари. Беше на местопроизшествието и внимателно огледа колата.

— Защо?

— Такава е политиката. Изпращат човек при всеки фатален пожар, независимо къде е възникнал.

— Как мога да се свържа с нея?

— Потърсете я в Противопожарната служба.

Сам се усмихна.

— Благодаря, ще разменя няколко думи с нея.

Тя се отправи към пътнотранспортния отдел, но спря за миг.

— Последен въпрос.

Погледът му издаде нетърпение.