Найджел Маккрери - Паяжината

— Имате ли представа какъв е бил кодът на Саймън?

— Съжалявам, доктор Райън, както ви казах, не разбирам от тези неща.

Сам не се отчая.

— Случайно да знаете дали е имал бележник с кодове?

Мъжът смръщи вежди.

— Не мисля. Повечето неща бяха в главата му, беше умно момче. Имаше добра зрителна памет. Но не е зле да попитаме Доминик. Само той би могъл да знае.

Тя замислено кимна.

— В такъв случай най-добре е да ми дадете адреса още сега.

Дерек Викърс излезе от стаята и я остави сама за няколко мига, в които тя успя да потърси с поглед нещо подобно на бележник. Домакинът се върна бързо.

— Милтън, Колтън Роуд номер петдесет и седем. Записах ви го. Тук е и телефонният му номер. Намерих и това, съвсем бях забравил за него.

Подаде й малък скицник. Листовете бяха изпълнени с рисунки на животни и насекоми. На първата страница имаше зловеща рисунка на муха, уловена в огромна паяжина, която здраво стягаше тялото й. Срещу нея бе изобразен заплашително приближаващ се черен паяк с огромни кървавочервени зъби. Отдолу Саймън бе написал: „Мяташ се и се съпротивляваш, но няма път за бягство и краят ти е неизбежен“. Приличаше на кадър от филм на ужасите и бе в контраст с всички останали рисунки в скицника.

Сам погледна мистър Викърс.

— Мога ли да взема това?

Той се поколеба.

— Ще го пазя. Веднага щом отида на работа, ще направя копие и ще ви върна оригинала.

Дерек Викърс кимна.

— Добре, но го донесете колкото е възможно по-скоро. Съпругата ми не иска никоя от вещите на Саймън да изчезне.

— Разбира се. Мисля, че засега това е всичко. Не забравяйте да ми изпратите списъка на приятелите му и бележките си. Не бързайте и се постарайте да бъдат възможно най-подробни. Би могло да се окаже важно.

— Няма да пропусна нищо.

— Един последен въпрос.

Мистър Викърс наостри слух.

— В колко часа излезе синът ви вечерта, когато загина?

— В полунощ.

— Сигурен ли сте? Струва ми се доста късно.

— Винаги излизаше късно. Беше нощна птица. Обикновено се прибираше преди два часа.

— Откъде знаете?

— Родител съм. — Замълча за миг. — Всъщност… бях. Не можех да заспя, докато не се прибере. Бащински тревоги.

Сам бе обзета от мъчителни чувства, но побърза да се отърси от тях и да продължи:

— Пеша ли тръгна?

— Не, с колелото си, навсякъде ходеше с него.

Тя кимна, най-сетне доволна. Когато стигна до входната врата, влезе мисис Викърс с покупките. Щом я зърна, изражението й стана тревожно.

— Доктор Райън, какво ви води насам, за бога? Новини ли има?

Сам се поколеба как да отговори и погледна мистър Викърс, търсейки помощ.

— Не се безпокой, Една, ще ти обясня. — Нежно обгърна раменете й и заедно тръгнаха към хола. — Ела, скъпа, налей си чаша чай и ще ти кажа всичко.

Докато отключваше рейндж ровъра си, Сам чу писък откъм къщата. Явно не съществуваше тактичен начин да бъде съобщена подобна вест.

Ерик Чембърс въздъхна дълбоко, докато избутваше снега с метлата към шахтите на пътното платно. Не знаеше дали има смисъл да си прави труда, защото по улицата не минаваше почти никой. Някога бе срамота човек да остави купчина сняг пред портата си. Но в онези години и доста други неща бяха различни. Времената и хората се променяха, при това невинаги към по-добро. Нечий вик от отсрещния тротоар привлече вниманието му.

— Ерик!

Вдигна глава и погледна натам. Бе познал гласа още преди да види кой е. Преподобният Андрюс махна с ръка и пресече улицата, придружен от чудака Едмънд Муър, който бе оператор и тонрежисьор на филма му.

— Радвам се да видя, че прословутият дух на местната общност не е напълно изчезнал. Опасно е да се ходи по тротоар, покрит със сняг.

Ерик хвърли подозрителен поглед към камерата на Едмънд Муър.

— Нали няма да снимате как рина сняг? Има далеч по-интересни неща за филма ви.

Андрюс погледна помощника си.

— Не смяташ ли, че вече заснехме предостатъчно кадри на снега в селото, Едмънд?

Той кимна вяло.

— Да, отче.

— А как някой почиства тротоарите?

— Да, хора с метли, деца, замерящи се със снежни топки, пързалки.

— Добре, добре. В такъв случай не, Ерик. Ще трябва да почакаш шанса си да станеш кинозвезда. Но би могъл да приготвиш на двама уморени пътници по едно топло питие.

Възрастният мъж не бе свършил с почистването, но тонът на викария издаде решителност и му подсказа, че няма смисъл да упорства.

— Бихме могли да поговорим за концерта на епископа.

Ерик го изгледа озадачено.