Найджел Маккрери - Паяжината

Имаше неща, които човек трябваше да изрича на глас не непременно заради самия себе си, а за доброто на другите. Сам бе наследила сдържаността на баща си и бе убедена, че не успява да поддържа трайна връзка именно защото не дава външен израз на чувствата си. Някога бе правила опити да се промени, но накрая се бе примирила с неизбежното и бе приела, че е част от същността й, както желанието й да се занимава с патология.

— Как е умрял?

Това бе най-тежката част.

— Бил е удушен.

— Значи е станало бързо. Искам да кажа, поне не се е мъчил, нали?

— Да, смъртта е настъпила бързо и не е страдал много — излъга Сам.

Истината бе, че няма представа колко е страдал Саймън. Това зависеше от психиката на убиеца. Може би е станало бързо, а може би не. Странно и тъжно бе, че единствената утеха на мистър Викърс сега бе надеждата, че смъртта на сина му не е била мъчителна.

— Какво ви накара да стигнете до това заключение? Казаха, че е напълно обезобразен. Затова не ни позволиха да го видим.

— Подезичната кост е счупена.

— Не е ли възможно да се е счупила при катастрофата?

Сам поклати глава.

— Не. Със сигурност е бил удушен.

Мистър Викърс отново погледна снимката на покойния си син.

— Е, какво следва сега? Предполагам, че полицията ще се заеме със случая.

Това бе неудобен въпрос и тя знаеше, че трябва да подходи тактично.

— Все още не са убедени, че съм права.

Мистър Викърс изглеждаше изненадан.

— Какво означава „не са убедени“? Казали сте им какво сте открили, нали? Нима могат да го оспорят, щом вие сте експертът?

Сам сви рамене.

— За жалост могат. Необходими са повече доказателства, за да започнат сериозно и скъпо разследване на убийство.

— Това е нелепо. Вратът му е счупен, вие сте сигурна, че е бил удушен. Какво повече искат, за бога? Щом не приемат становището ви, какъв смисъл има да се извършват медицински експертизи?

Прав бе, какъв смисъл имаше? Тя се опита да оправдае неоправдаемото.

— Разследванията за убийство поглъщат голяма част от бюджета на полицията. Държат да бъдат сигурни сто и един процента, преди да пристъпят към действие.

— Някакъв безличен полицейски началник смята, че разкриването на истината за сина ми не си струва икономическия риск. Нима животът му е нещо толкова незначително? — Тежко се отпусна на дивана. — Е, поне вече знаем със сигурност, че това, което подозирах, е вярно. — Хвърли поглед към Сам. — Благодаря ви за усилията, които положихте, доктор Райън. Искрено ви благодаря.

Отчаянието му бе почти осезаемо.

— Ще ми изпратите сметката, нали?

— Не е необходимо.

— Не искаме подаяния, доктор Райън. Винаги сме си плащали, не сме длъжници на никого. Бих искал и занапред да бъде така.

— Това не е краят, можем да се борим.

— Срещу полицията? Съмнявам се.

— С ваше позволение, бих искала да събера още сведения за смъртта на сина ви. Може бе те ще ми помогнат да убедя полицейските инспектори да променят отношението си.

— Не мисля, че ще одобрят това. Няма ли да си навлечете неприятности?

— Може би, но няма да ми бъде нито за първи, нито за последен път.

— Е, щом сте убедена, имате разрешението ми, разбира се.

Сам чувстваше, че се налага да обясни по-ясно намеренията си.

— Трябва да разберете, мистър Викърс…

— Дерек, казвам се Дерек — прекъсна я той. — Официалностите ми се струват неуместни.

Тя кимна.

— Дерек, и двамата със съпругата ви трябва да разберете, че не мога да гарантирам, че ще намеря още доказателства. Работя сама. Имам малко източници и времето ми е ограничено. Бих могла да обещая единствено че ще сторя всичко, което е по силите ми, но не е сигурно дали ще стигна далеч.

Дерек Викърс се усмихна, макар и да му костваше голямо усилие.

— Само за това ви моля. Вие направихте твърде много за нас, доктор Райън, и сме ви признателни. Бихме ли могли да помогнем с нещо?

Сам бе удивена от увереността, с която мистър Викърс говореше от името на отсъстващата си съпруга. Запита се дали някога би се сближила с някого толкова, че да имат пълно доверие един на друг.

— Всъщност, две неща.

Целият бе в слух.

— Първо, можете ли да опишете всичко, което се случи в нощта на изчезването на Саймън? Не спестявайте никоя подробност, колкото и незначителна да ви се струва.

— Няма проблем. Не бих забравил онази нощ толкова бързо.

Сам леко се усмихна.

— Така и предполагам. Бих искала и списък на всички негови приятели, бивши приятелки, хора, с които се е познавал от скоро и дори такива, за които е споменавал, но никога не сте ги виждали.