Найджел Маккрери - Паяжината

Въпреки че бе закъсняла, Тревър не бе пристигнал. Свали мокрото си палто, избра маса в далечния край с изглед към реката. Миг след като седна, до нея застана млада симпатична сервитьорка с бележник в ръка. Засега Сам пожела само кафе. Когато момичето се отдалечи, тя се загледа навън, към колежа и моста до него. В посока към нея плаваше параходче с трима навлечени японски туристи, решили на всяка цена да разгледат Кеймбридж, въпреки суровите зимни условия. Докато плавателният съд минаваше покрай прозореца, до който седеше, Сам замислено проследи пътя му по реката. Макар и многократно да си бе преповтаряла наум думите, с които ще обясни положението на Тревър, все още се чувстваше неуверена. Колебаеше се дали да започне прямо, или уклончиво, надявайки се той да разбере намеците й. Преди да вземе окончателно решение, познат глас я изтръгна от мислите й.

— Извинявай за закъснението, Сам. При всяка промяна на времето придвижването става трудно. Би трябвало вече да сме свикнали с това.

Тя му се усмихна със съчувствие.

— Не се безпокой, и аз пристигнах едва преди малко. Не бях сигурна дали си чул съобщението ми.

— Защо?

— О, не зная. Хрумна ми, че може би си у Емили. Това е нещо обичайно за млади влюбени.

Опитът й да създаде шеговито настроение се оказа напразен.

— Да говорим по същество, Сам.

— Искаш ли кафе?

Тревър кимна.

— Чисто.

— Струваш ми се кисел.

Отговорът му бе фалшива усмивка. Забелязала пристигането му, сервитьорката се върна. Тревър хвърли бегъл поглед на менюто и го остави.

— Само кафе, ако обичате.

Отново се обърна към Сам.

— Поръчах, благодаря.

Сервитьорката се оттегли и той се върна на темата.

— Значи смяташ, че Саймън Викърс е убит?

Тя остана безмълвна за миг, изненадана и смутена от изявлението му. Поне бе избавена от дилемата как да му го съобщи.

— Да. Кой ти каза?

— Има ли значение?

Хладнокръвието започна да я напуска и тя почувства как косите на тила й настръхват заради отношението му.

— Всъщност, да.

— Е, щом искаш да знаеш, снощи ми се обадиха от полицията и ми описаха какво си открила.

Саркастичната нотка в гласа му стана по-осезаема.

— Какво точно ти казаха?

— Навярно се досещаш. Че си правила втора експертиза, в резултат на която си стигнала до заключението, че Викърс е убит, доколкото разбрах, удушен. Следователно моите изводи са погрешни. Така ли е?

— Не съм казала това.

— Нима?

— Уверявам те.

— Тогава какво им каза, Сам? Обясни ми.

Ако с Тревър не ги свързваше дългогодишно приятелство, би си тръгнала. Но се почувства длъжна да се държи спокойно.

— Подезичната му кост е счупена.

Бе се надявала това да повлияе на настроението му, но не се получи.

— Както и повечето други кости, доколкото си спомням. При катастрофа се получават фрактури, в това няма нищо чудно. Мислех, че ти е пределно ясно, Сам.

Тя поклати глава.

— Не и тази кост. Поне досега не съм попадала на подезична кост, счупена при подобни обстоятелства. Предполагам, че и ти.

Колегата й сви рамене.

— Може би, но това не означава, че е невъзможно.

— Единствените случаи, при които съм наблюдавала този вид фрактура, са жертви на удушване, което означава, че е доста вероятно Саймън да не е загинал при злополуката, а да е бил убит. Определено си струва да се извърши по-подробно изследване, ако не друго.

Тревър не изглеждаше впечатлен.

— Съжалявам, Сам, но не мога да приема това.

— Забеляза ли фрактурата при първата експертиза?

— Не си спомням. Беше преди време. Оттогава съм извършил доста други аутопсии.

— В доклада ти не се споменава.

— Навярно съм я сметнал за нещо толкова незначително, че не съм си направил труда да я впиша.

Сам едва запазваше самообладание.

— О, стига, Тревър. Ако беше забелязал, че подезичната кост е счупена, не би отминал този факт.

Лицето му изведнъж помръкна. Откакто го познаваше, тя не помнеше да го е виждала така ядосан.

— Нима намекваш, че съм некомпетентен?

Нескритият му гняв я смути и дори я изплаши, но тя продължи да упорства.

— Не, Тревър, не поставям под съмнение твоята компетентност. Просто отбелязвам, че може би този път си пропуснал една подробност. Случва се на всеки.

— Дори на теб?

— Да.

Колегата й внезапно се изправи, почервенял от ярост.

— Не съм пропуснал нищо и ако мислиш, че ще бъда поредната жертва върху олтара на твоето себелюбие, жестоко се лъжеш!

За миг Сам бе изумена.