Найджел Маккрери - Паяжината

Препрочете твърденията на свидетелката и се опита да ги запомни. Мисис Клеър Шарп минавала с колата си покрай хълма, когато чула и видяла експлозията. Случило се около един и трийсет и пет. Едва след десет минути успяла да се обади в най-близкия участък. Полицаите пристигнали двадесет минути по-късно заедно с няколко пожарни коли и в два и петнайсет огънят бил потушен. Тревър Стюърт не бил повикан на местопроизшествието, но хирург на име Самуел Хардстаф установил настъпването на смъртта. Тревър извършил аутопсията на следващия ден. Сам въздъхна. Отново всичко й се стори ясно.

Най-сетне затвори папката и застана до прозореца. Нищо в докладите не подсказваше, че смъртта на Саймън Викърс не е просто трагична злополука. И все пак имаше нещо, което бе недогледано или пропуснато, както липсата на следи от гуми. Но за да открие какво, трябваше де се запознае по-подробно с целия случай. Въздъхна дълбоко при мисълта за чудовищното зло, за което й хрумна, че е възможно да се касае. Накрая се върна на бюрото си, пъхна докладите в куфарчето, наметна палтото си и се отправи към вратата.

За половин час Сам стигна до Чери Хинтън и откри къщата, която търсеше. На пътеката отпред бе паркиран лъскав форд ескорт, навярно заместил колата, открадната от Саймън Викърс. „Муха го ухапала“, помисли си патоложката. Спря джипа си, уверено пристъпи към входната врата и позвъни дълго и настойчиво. След няколко мига отвори едър мъж със заплашителен поглед и сандвич в ръка. Тя се усмихна.

— Мистър Енрайт?

— Кой го търси?

Сам плахо извади личната си карта.

— Доктор Саманта Райън, областен съдебен патолог.

Показа му картата. Мъжът я погледна бегло и отхапа от сандвича си.

— Е, какъв е проблемът?

— Работя по случая със Саймън Викърс, който е откраднал колата ви, както се твърди в…

— Както се твърди? Откриха го мъртъв зад волана на онази проклета кола, след като я бе потрошил. Ако питате мен, малкият негодник си е получил заслуженото.

Сам изпита ненавист към този човек, но прехапа устни и кимна.

— Бихте ли имали нещо против да ви задам няколко въпроса за кражбата?

Сви рамене.

— Щом желаете, но вече казах всичко на полицията. Няма какво да добавя.

Застана пред вратата, сякаш за да попречи на неканената гостенка да влезе. Явно нямаше намерение да я покани вътре.

— От къде бе открадната колата?

— От пътеката, където сега стои новата. Поне извлякох полза от всичко това. Бог знае защо се е спрял точно на моята кола. Съседите имат далеч по-луксозна и бърза.

— Беше ли заключена?

— Сам я заключих. Имаше нова алармена система, която уж била изключително надеждна, последна дума на техниката. Пари на вятъра, едва на следващия ден разбрах, че е изчезнала.

— Сигурен ли сте, че е била заключена?

Въпросът й явно ядоса мистър Енрайт.

— Нали ви казах?

— Да. Спомняте ли си в колко часа я заключихте?

Той се замисли за миг.

— Около единайсет и половина.

— А кога забелязахте, че липсва?

Мъжът я прониза с поглед.

— Искате да кажете — кога забелязах, че е открадната?

— Извинявайте. Да, че е открадната.

— В шест и половина сутринта.

— Как се казва съседът ви?

— Клементс. Шеф на служба „Махленски шпионаж“.

Сам не си спомни да е прочела показанията му.

— Дал ли е някаква информация на полицията?

Мистър Енрайт сви рамене.

— Не мисля. Преди два дни ми каза, че е местен координатор на някаква фирма. Според мен хора като него са надути безделници.

Патоложката се усмихна.

— Е, това е всичко, много благодаря.

Той кимна, отново отхапа от сандвича и затвори вратата пред лицето й. Сам бързо се метна в колата си и докато се отдалечаваше от къщата, изпита облекчение, че разговорът бе свършил. Успяваше да намери общ език с повечето хора, но Енрайт я бе накарал да затрепери и бе доволна да види гърба му. По пътя към дома си не престана да размишлява за всичко, което бе преживяла през деня. Припомни си докладите и разговора с мистър и мисис Викърс, както и срещите с ловеца и Енрайт. Макар и да осъзнаваше, че повечето й доказателства са косвени и че се ръководи главно от инстинктите си, което е непрофесионално, доста неща я безпокояха. Защо момче, което не пие и мрази автомобилите, би се напило и би откраднало кола? На първо място, откъде се бе научило как да спре действието на алармената система?

Когато сви по пътеката пред къщата си, реши, че твърде много неща не се връзват. Почувства се длъжна да проведе втора медицинска експертиза, въпреки неизбежните възражения от страна на Тревър и полицията.