Найджел Маккрери - Паяжината

— Извинявайте, доктор Райън. Отсега нататък ще бъда по-внимателен.

Обикновено смиреният му тон бе достатъчен да успокои положението, но не и този път.

— Не просто внимателен, Фред. Занапред опитай да проявяваш малко повече професионализъм.

Тонът й бе смразяващ. Фред прехапа устни и не изрече отговора, с който се канеше да отблъсне незаслужените нападки. Захлупи контейнера, отнесе го настрана и изчака Сам да довърши работата си.

Поради внезапното й решение да спазва всички норми за безопасност сутринта работата й бе отнела доста повече време, отколкото очакваше, и настроението й не се бе подобрило. Докато пристъпваше тежко към кабинета си, тя осъзна, че има само минутка да хапне нещо на крак и да отговори на най-неотложните обаждания, преди отново да се залови с купчината книжа на бюрото си. Когато мина покрай Джийн, секретарката стана и тръгна след нея със зелена папка в ръце.

— Само телефонните обаждания, Джийн. Нищо друго. Нямам време.

Джийн се обърна, малко раздразнена от тона й.

— Както желаете, доктор Райън.

Върна се в офиса си и донесе съобщенията.

— Има само две…

Без да вдигне поглед, Сам придърпа към себе си първата от папките, струпани на бюрото.

— Добре, за какво се отнасят?

Все още бе раздразнителна.

— Едното е от мистър Гордън. Иска да се срещне с вас когато ви е удобно…

— Няма късмет. Едва сега сядам да прегледам тези папки. Надали ще го вместя в графика си.

— Другото е от Том Адамс. Моли да му се обадите когато можете.

Сам кимна, заинтригувана от последната новина.

— И още нещо, секретарката на Тревър Стюърт изпрати папката с материалите за Саймън Викърс. Извини се за закъснението, но повечето компютри все още не работят както трябва.

Сам бързо огледа бюрото си.

— Е, все още не е тук.

Джийн се намръщи, но не изглеждаше смутена от киселото настроение на Сам.

— В офиса ми е. Донесох я преди малко, но ме отпратихте.

Сам се приведе на стола си. Осъзна, че се държи глупаво.

— Извинявай Джийн. Лош ден.

Джийн кимна.

— Вече зная.

Явно Фред я бе предупредил навреме.

— Значи все пак искате папката?

— Да, ако обичаш. Би ли донесла и доклада на съдебномедицинската комисия?

— Вече се обадих да го изпратят. Предположих, че ще ви бъде необходим, ако решите да се заемете със случая.

Сам бе малко изненадана, че Джийн е осведомена за намеренията й.

— Откъде разбра, че вероятно ще го поема?

— Вратата между офиса ми и кабинета ви не е толкова дебела, доктор Райън.

„Особено ако подслушваш през ключалката“, помисли си Сам.

Джийн излезе и след миг се върна с папката, безцеремонно я стовари върху бюрото и отново се оттегли, без да каже нито дума.

Сам поклати глава. Бе успяла да развали настроението и на Фред, и на секретарката си. Запита се кой ли ще бъде следващият. Когато остана сама, се опита да подреди мислите си. Не виждаше смисъл да се среща с Джон Гордън сега. Първо трябваше да прегледа доклада на Тревър, и ако не откриеше никакво несъответствие, не би имало за какво да разговаря с него. Що се отнасяше до Том Адамс, това бе друг въпрос. Почти не се бяха виждали, откакто преди няколко месеца се бе завърнал от специалния отдел „Серийни престъпления“. Освен че бе повишен в заместник-началник на областния Отдел за криминални разследвания, той бе ръководил работата по всички най-нашумели случаи в областта, включително и убийства. Сам се опита да се свърже с него, но Том бе в съда. Остави му съобщение. Наскоро бе осъзнала, че й липсва, и бе започнала да си спомня с тъга за връзката им. Би се радвала отново да прекара известно време с него.

Най-сетне се върна към реалността и отново се залови с папките. Остави материалите за Саймън Викърс за накрая, но ги прегледа ред по ред, за да не пропусне нищо. Привидно резултатите от експертизата изглеждаха напълно ясни. Не бяха възникнали почти никакви проблеми. Одобри всички процедури на Тревър и бе съгласна със заключенията му. Въпреки това нещо я безпокоеше, макар и да не можеше да го назове. Нещо не се връзваше. Надяваше се да не се е повлияла от уверенията на родителите на Саймън и от странните твърдения на бракониера. Опита се да разсъждава обективно и научно.

По-късно следобед получи заключението на съдебната комисия. Съсредоточи цялото си внимание върху него, търсейки несъответствия, но отново не попадна на нищо очевидно. И Тревър, и председателят на комисията бяха свършили работата си компетентно. Въпреки това инстинктът й подсказа, че не всичко е пределно ясно, и започна да се чувства като ловеца, който бе споделил налудничавия си страх от някакво зло. Откри, че човекът, съобщил за злополуката, е видял пламъците от едно от шосетата, минаващи покрай хълма. Явно нито бракониерът, нито другият свидетел, ако е имало такъв, бяха сторили нещо. Останалата част от доклада представляваше обобщение на показанията за обстоятелствата преди и след трагичния инцидент. Бяха разпитали собственика на колата, родителите на Саймън и жената, съобщила, че видяла пламъци на Хърдън Хил.