Найджел Маккрери - Непознати без лица

— Към „Гардън Хаус Хотел“, ако обичаш.

Сам кимна и след като тя взе куфара си, скрит зад колата, потеглиха.

Кейт и отношенията й с Шармън очароваха Сам. Дори усети, че ревнува от нея.

— Откога сте заедно със Стан?

— От две години, на приливи и отливи. Нали се сещаш.

— Къде се срещнахте?

Кейт се засмя.

— Арестува ме, когато работеше в отдела за борба с порока. После си допаднахме. Кой би предположил, че ще излизам с ченге?

Сам усещаше как започва да омеква по отношение на момичето. Ако трябваше да бъде честна, а знаеше, че е ужасно дори да си го помисли, изобщо не можеше да си представи, че ще хареса проститутка, но Кейт й харесваше.

— Питах се дали не би желала — просто докато Стан е зад решетките — да дойдеш да живееш у дома. Ще бъде по-безопасно от хотел, дори от „Гардън Хаус“, а Стан ще може да се свързва с теб лесно.

Кейт изглеждаше изненадана и зарадвана. Изрече с префинен акцент:

— Ако си сигурна, би било прекрасно.

В действителност Сам бе самотна и считаше, че присъствието й наоколо за известно време ще е приятно.

— Но няма да работиш вкъщи.

Момичето бе подразнено от забележката, но след като видя широката усмивка на лицето й, също се засмя.

Сам отведе Кейт вкъщи, представи я на Шоу, остави я да се настани и тръгна обратно към Кеймбридж, за да се срещне с доктор Анди Хърман. Той се бе устроил в офисите точно зад „Раунд Чърч“ и сградата на Клуба за дебати на кеймбриджката общественост. Мястото бе удобно, близо до колежите, а отсреща имаше голям паркинг. Офисите бяха модерни и елегантни, личеше опита да им се придаде успокояващо въздействие чрез умело използване на картини и цветове. Липсваше само онази ужасна музика за повдигане настроението, помисли си Сам. На влизане бе посрещната от красива млада жена на около двадесет и пет години, която я погледна с ясните си сини очи, усмихвайки се с такова спокойствие, че Сам веднага разбра защо Анди я е наел.

— Мога ли да ви помогна?

Забеляза едва доловим акцент. Шведски, реши тя. Анди наистина осъществяваше фантазиите си.

— Идвам да се срещна с доктор Хърман. Аз съм доктор Райън от „Парк“.

— О, да, очаква ви.

Натисна с пръст малък бутон на интеркома, наведе се и заговори на машината. В това време Сам успя да надникне в деколтето на бялата й престилка. Не носеше сутиен.

— Кажи й да влиза — дочу се гласът на Анди веднага.

Момичето посочи вратата.

— Моля, влезте.

Изпълни молбата и след като почука леко на вратата, влезе. Хърман вече бе станал и правеше кафе. Той обичаше сам да приготвя тази напитка. Никога не използваше нес, купуваше си от човек на пазара, който се бе специализирал в кафето и чая и имаше чудесен избор от различни страни.

— Взел съм нова кубинска смес и бих желал да я опиташ. Сядай.

Сам седна на удобно кресло, докато Хърман довършваше и наливаше двете чаши.

— Новата ти секретарка изглежда приятна. Различна е от Бети.

— Не много — засмя се той. — Бети бе чудесна по свой начин, но в частната практика се иска повече сексапил, нали разбираш.

Сам го разбираше. Като повечето мъже на неговите години и той преживяваше кризата на средната възраст.

— Холандка е. — Почти бе познала. — Взех я от една от езиковите школи преди месец. Много е добра.

„Взех я“ и „Много е добра“ бяха употребени на място, помисли си тя.

Той донесе кафетата и ги сервира на масата.

— Е, Сам, посещението приятелско ли е, или професионално?

Тя отпи от чашата си. Беше много хубаво.

— Нито едното, ни другото. Искам малко информация за един от твоите случаи.

Хърман изглеждаше загрижен.

— Би трябвало да си наясно, Сам. Това е невъзможно.

Тя поклати глава.

— Не оставай с погрешно впечатление. Не искам никакви подробности, само впечатления, ако разбираш какво имам предвид.

Не бе сигурен, че схваща.

— За кой пациент?

— Софи Кларк — стегна се тя.

Хърман остави чашата си.

— Мога да ти кажа само това, което споделих и с полицията. Досието е поверително и съм задължен да не разкривам съдържанието му. Знаеш това, Сам.

След още няколко глътки, тъй като наистина беше добро, патоложката остави своята чаша до неговата.

— Не съм от полицията, Анди, и не желая да надничам в досието й. Интересуват ме само някои основни въпроси, за да опозная жената.

Хърман размисли за момент.

— Винаги си обичала да научаваш повече за дадена личност от онова, което ти казва мъртвото й тяло, нали?

Сам се усмихна мило. Знаеше, че винаги я е харесвал, и сега бе моментът да се възползва от ситуацията.