Найджел Маккрери - Непознати без лица

Не беше истина, разбира се, но й се прииска да му отмъсти, след като й бе нанесъл удар със съобщението, че Ребека е бременна.

Адамс не направи опит да скрие гнева си.

— Тъпа кучка! Е, надявам се, че е използвал предпазно средство, защото, когато не е с теб, оправя някаква проститутка.

Беше доволна, явно го бе жегнала.

— От години ме карат да се чувствам като пачавра, така че какво толкова, ако ме използват като такава?

Изведнъж той пристъпи напред и за миг Сам си помисли, че ще я удари, затова се отдръпна, закривайки лице с ръце, за да се предпази. Видът на свитата жена го накара да се спре и да си възвърне самообладанието.

— Кога дойде в дома ти?

Тя свали ръце и го изгледа ядосано в лицето. След този изблик искаше единствено да се обърне и да се втурне навън, но реши да остане. Осъзнаваше, че рано или късно трябва да отговори на тези въпроси, и сметна, че може да го стори и сега.

— Кога дойде Шармън в дома ти миналата нощ?

— Малко след девет.

— Наред ли ти се стори?

— Изглеждаше нормално. Не направи самопризнание, не бе облян в кръв и не носеше чанта с етикет „плячка“.

Въпреки сарказма й, той продължи да настоява.

— Каза ли ти изобщо нещо за събитията от деня?

— Нищо — поклати глава тя.

— Тогава за какво си говорихте?

Сам размисли над въпроса за момент.

— За Седемнадесети кадрил и ролята им в щурма на „Бригадата на Светлината“.

Адамс я изгледа вбесен.

— Уж си интелигентна жена, но ако пожелаеш, можеш да се правиш на идиотка.

Вторачи се арогантно в него, неспособна да търпи присъствието му в стаята.

— Ако искаш повече сведения, разговаряй с господин Куик. Сигурна съм, че ще се отзове с радост.

— Искам да дадеш показания.

— Ще ги получиш. Само кажи кога.

След това се обърна и излезе от стаята, без да поглежда назад, въпреки че Адамс й подвикна няколко пъти.

След като излезе, тя се запъти към колата си, която бе паркирала в малка пресечка точно зад полицейския участък. Когато се приближи, с изненада видя Кейт да я чака, облегната на капака.

Макар да знаеше, че е проститутка, разбираше какво намира у нея Шармън. Наистина бе много красива. Дълга естествено черна коса обграждаше мургавия овал на лицето й, а очите й бяха най-тъмнокафявите, които бе виждала. Сам си помисли, че с тези поразителни черти прилича на истинска испанка. Освен това бе облечена безупречно в розова рокля с дължина до коляното, прекрасни италиански обувки с висок ток и пищни сребърни бижута. Видът й бе едновременно скъп и класически, съвсем различно от очакванията й. Запита се как Кейт е разпознала колата й и откъде знае къде се намира.

— Кейт! Какво правиш тук?

Момичето се изправи и Сам се смали. Беше много висока, като че се извисяваше над нея.

— Дойдох да се опитам да помогна на Стан, ако мога.

Патоложката й се усмихна, питайки се как е научила толкова бързо. Дори и вестниците още не бяха го публикували.

— Какво си бе наумила?

— Не зная — сви рамене тя, — мислех си, че ти може да имаш някаква идея.

— Още не. Ако се свържеш с господин Куик, той може и да е в състояние да те вкара да го видиш.

— Не искам да му ходя на свиждане. Нагледала съм се на достатъчно килии, та ми стига до края на дните ми. Искам той да излезе от там и да се срещнем.

Сам реши, че Кейт й харесва.

— Сега аз работя по случая. Не мисля, че ще го държат дълго. Между другото, как разпозна колата ми?

— Беше пред апартамента на Стан онзи ден.

— Както и десетки други.

— Но само твоята ми беше непозната, а и беше малко тузарска за онзи район. Нали ме разбираш?

— Откъде знаеше къде да ме намериш?

Кейт вдигна пръст към носа си.

— Имам си начини.

Шармън явно не бе единственият й познат в полицията. Отвори вратата на колата.

— Мога ли да ти предложа да те откарам?

— До някой приличен хотел — кимна Кейт.

— Да не би да имаш среща с някой джентълмен?

— Надявам се, че не. След като Стан е на топло, сводниците започват да настъпват. Реших да се покрия за известно време. Докато Стан се измъкне.

— А ако не успее?

— Нов град — нов живот — сви рамене момичето. — Ще го чакам. Имам достатъчно заделени пари, за да изкарам известно време. Вероятно ще отворя цветарски магазин.

Изразът „ще го чакам“ изненада Сам. Смяташе, че връзката им се основава само на секса и е съвсем едностранчива. Но явно е грешила. Питаше се дали Шармън знае какво изпитва Кейт към него. И да знаеше, никога не бе го издавал.

— Тогава накъде?