Найджел Маккрери - Непознати без лица

Момичето й подвикна:

— Как изглеждам? Не ми разрешава да я видя, докато не я завърши.

Сам бе развеселена от притеснението й.

— Има много голяма прилика.

Кейт не бе убедена.

— Това хубаво ли е, или лошо?

— Хубаво. Много си красива.

Момичето се усмихна, зарадвано и поласкано от комплимента.

Сам върна вниманието си върху художника.

— Какво правиш тук, като изключим, че рисуваш Кейт?

Той продължи да я скицира, докато отговаряше.

— Чух, че полицаят, който доведе в стаята ми, бил арестуван за убийство. Реших да разбера какво става.

— Нищо. — Сам поклати глава. — Просто хванаха не когото трябва, това е.

Хъд явно не бе доволен от уверението й.

— Мислиш ли, че може той да е унищожил главата?

— Не.

Изведнъж Кейт скочи от канапето и се нахвърли върху художника.

— Стан Шармън не би наранил и муха! — Размисли над изявлението си. — Е, поне не би я убил. Ако нямаш добра дума за него, защо просто не си затвориш плювалника!

Хъд бе едновременно изненадан и притеснен от избухването й.

— Кейт е неговата приятелка — обясни Сам.

Той вдигна поглед към все още зачервеното й лице.

— Съжалявам, не исках да…

— Не искаше да бъдеш какво? Груб, по дяволите!

Питър върна поглед върху рисунката си, добави няколко финални щриха и й я подаде. Но моментът не бе подходящ. Без да я поглежда, тя я скъса на две, захвърли я обратно към него, грабна дрехите си и се втурна на горния етаж.

Хъд последва Сам в кухнята.

— Кафе? Не, съжалявам, ти не пиеш отрови, нали? Вода?

— Ако обичаш — кимна той.

— Имам само чешмяна. — Сам взе една чаша.

Художникът показа с кимване, че приема.

— Няма проблем. Не исках да бъда груб.

Сам му наля чашата и му я подаде.

— Не беше груб, наистина, просто тя е малко чувствителна в момента.

Хъд погледна чашата и започна да пие от нея.

— Изглежда доста млада за твоя приятел.

— Какво общо има възрастта с това? — повдигна рамене тя. — Става въпрос само за чувства.

Художникът не бе убеден.

— Трябва да имат двадесет години разлика.

Сам си наля кафе.

— Не мислех, че си тесногръд.

— Не съм, просто съм реалист — защити се той. — Не може да имат толкова общо помежду си.

Тя отпи от топлата течност в чашата си.

— Вероятно, но въпреки това се обичат, а това струва повече от всичко друго.

— Може би — кимна той. — Сигурна ли си, че той не преживява просто кризата на средната възраст?

Сам поклати глава.

— И аз така си помислих отначало, но след като разговарях с Кейт, смятам, че нещата са много по-сериозни.

Хъд кимна с ленива, смътна заинтересованост. После, отегчен от темата, продължи:

— А какво ново за тайнственото неизвестно момиче?

— Може да имам някакви сведения за теб по-късно.

— Колко по-късно?

Сам се замисли за момент.

— Няколко дни. Трябва да отида да се срещна с един детектив в Кингс Лин. Той може да има някаква информация за нея.

Изведнъж художникът излезе от отегчението и летаргията си и се оживи, възбуден от мисълта, че най-сетне ще открият самоличността на момичето.

— Може ли да дойда?

— Не — поклати глава патоложката. — Това е разследване на убийство.

Хъд се изсмя кухо.

— Неофициално разследване, без бюджет. Не съм сигурен, че това се брои.

Сам остави чашата си.

— Нямаш подготовката и опита за подобно нещо.

Той постави полупразната си чаша на кухненската маса.

— Странно, не говореше така, когато ме помоли да направя възстановката безплатно.

Тя размисли над думите му.

— Беше различно.

— Така си и мислех — сви рамене той. — Виж, или участвам, или не. Но ако не участвам, сега ще си тръгна и край.

Сам обмисли заплахата му. Знаеше, че ако от пътуването до Кингс Лин не излезе нищо, тогава единственият шанс да идентифицира момичето оставаше Хъд и съзнаваше, че не бива да го отблъсква на този етап.

— Добре, можеш да дойдеш. Но не се пречкай, дръж си устата затворена и прави каквото ти казвам.

— Благодаря, благодаря много, страхотно! — усмихна се широко той.

— И още нещо… — Сам не бе свършила.

— Каквото и да е! — Изглеждаше разкаян.

— Няма да позирам гола.

— Дадено — засмя се той.

Един глас от далечния край на кухнята изведнъж се намеси в разговора им.

— Ако той ще идва, ще дойда и аз. Стан се нуждае от приятели, които да се погрижат за интересите му. А не от някакви си студенти с мляко около устата.

Сам насочи поглед към Кейт, която се бе облякла и сега стоеше с непоколебим вид до вратата на кухнята.