Найджел Маккрери - Непознати без лица

Сам се появи на вратата, преди Шармън да успее да почука. Усмихна й се топло, преди да й подаде бутилка вино, видеокасетата и грижливо опакован подарък изненада.

— Какво е това? Наистина не беше нужно. — Тя бе зарадвана и трябваше да се бори с изкушението да го целуне по бузата. — Влизай, но и за миг не си помисляй, че мога да бъда лесно спечелена с подаръци.

Стан й се усмихна, прекрачвайки прага.

— Зарежи тая мисъл.

Сам се бе подготвила внимателно. От количеството готварски книги по лавиците в дома му бе заключила, че обича готвенето и добрата храна, затова не искаше да покаже недостатък, особено пред един мъж. Той изяде всичко сервирано и изглежда, искрено го хареса. Прекараха приятна вечер. Накрая взе касетата, която й бе дал на входа, и я пъхна във видеото. После седна на дивана до нея.

— Стан, това не е поредният филм с удушавания, нали? Не бих издържала още един такъв.

— Само гледай — поклати глава той.

Сам се съсредоточи, когато екранът светна. Бе искрено смаяна от внезапната поява на кадрите със Софи Кларк. Остана още по-втрещена от сексуалния акт с Уорд.

— Откъде я взе?

— От апартамента на Роджърс. Беше скрита под телевизора.

— Какво каза, когато я намери?

— Беше малко нервен, но не особено. Мисля, че му имаше нещо на гърлото.

— Значи, ще го посетиш отново?

Шармън се усмихна и кимна.

— Това ще бъде първата ми работа сутринта. Сега той е заподозрян, като Уорд.

— Значи това ще разбуни духовете.

Преди Шармън да успее да каже нещо повече, на входната врата се почука силно. Бе изненадана и хвърли око на часовника си. Минаваше полунощ. Кой, по дяволите, можеше да е? След като се изправи, тя тръгна към вратата и я отвори. За голяма нейна изненада отпред стояха Адамс, Медоуз и поне шестима униформени полицаи. Главният инспектор заговори пръв.

— Добър вечер, доктор Райън. Тук ли е Стан Шармън?

Преди да усети, Стан вече бе до нея.

— Тук съм, какъв е проблемът?

Адамс го изгледа право в лицето.

— Станли Шармън, арестувам ви за убийството на Майкъл Джон Роджърс. Имате право да мълчите…

Сам погледна шокирано първо Шармън, после отново Адамс. Това беше нелепо — трябва да имаше някаква грешка. Но нямаше. Главният инспектор пристъпи в коридора и хвана Шармън за ръката. Той се дръпна и полицаите отвън бързо се втурнаха към него. Сам нежно хвана другата му ръка.

— Няма нищо, Стан, ще се оправим.

Той я погледна и в този момент сякаш всичкият гняв го напусна. Протегна ръцете си и Медоуз, който не желаеше да поема рискове, бързо му закопча белезниците и го поведе навън към очакващия ги микробус. Докато си тръгваха, Адамс се обърна към нея:

— С теб ще поговорим по-късно.

Сам искаше да му отвърне, но й се стори, че моментът и мястото не са подходящи, а и бе разстроена от развоя на събитията, затова го отмина. Върна се в дневната, а в главата й препускаха мисли около случилото се току-що. На масата видя все още неразопакования подарък, който Шармън й бе донесъл. Вдигна го и го отвори внимателно. Беше войникът от полицата, на който се бе възхищавала.

Сам знаеше, че не може да направи нищо повече тази вечер, затова, след като подреди, реши да си легне. Беше грешка и се оказа невъзможно да заспи. Арестуването на Шармън и събитията, които го съпътстваха, непрекъснато се въртяха в главата й. Накрая се измъкна от леглото, уморена от взиране в тавана на спалнята си, осветена от издигналата се високо над къщата луна. Минавайки през дневната на път за кухнята, хвърли поглед на стенния часовник. Беше три и половина, прекалено късно, за да се върне в леглото. Направи си кафе и пусна изненадания Шоу обратно в къщата по-рано от обичайното. Отиде бавно до дневната, тръшна се на канапето и се опита да се отпусне. Беше невъзможно. Накрая, след като хрумванията й се изчерпиха, се облече и се запъти към оранжерията, за да засади някои късни цветя. Знаеше, че това е единственото нещо, което й гарантираше времето да мине бързо и едновременно с това да я успокои.

Пристигна в „Парк“ рано, но не чак толкова, че да изпревари Фред. Той седеше в малката си стая в дъното на моргата, посръбваше чай и слушаше радио. Сам почука.

— Добро утро, Фред. Няма други наоколо, нали?

Изненадан от гласа й, той подскочи и разля чая в скута си. Изтръска го бързо, преди да се е попарил, и вдигна поглед към нея.

— Доктор Райън, не очаквах да ви видя толкова рано.

Сам грабна един парцал от кухненската мивка и бързо попи панталона му.