Найджел Маккрери - Непознати без лица

— Откъде взехте касетите?

— Какви касети?

Усили натиска, преди да размаха пред лицето му касетата, която бе откраднал.

— Да опитаме ли отново?

— От Интернет. — Човекът изглеждаше отчаян.

— Грешен отговор. — Натисна силно отново.

— Така е — отвърна той, давейки се, — ще ви дам адреса на уебстраницата, за да проверите сам.

Шармън леко отпусна крака си.

— Колко касети имате?

— Шест, всичките са ей там, вижте. Не съзнавах какво получавам. Сториха ми се малко пресилени, не съм ги гледал всичките.

Шармън извърна поглед и ги видя, подпрени до видеото.

— Сигурен ли сте, че това са всичките?

Отново понатисна, колкото да напомни на Роджърс кой командва.

— Да, да. Вижте, това са всички. И между другото, кой сте вие, по дяволите?

Въпреки че пренебрегна въпроса, Стан бе доволен от отговора на мъжа. Свали крака си от врата му, прекоси стаята и взе записите. Прокара ръка инстинктивно под шкафа, на който седяха телевизорът и видеото. Естествено, там имаше скрита касета. Издърпа я и я погледна. Въпреки болката, Роджърс го наблюдаваше внимателно и напрегнато.

— Тази я оставете, тя не е от тях.

Шармън я сложи при останалите.

— Щом не е, значи няма да имате нищо против да я прегледам, нали?

Удовлетворен, че е взел всички записи, откъсна един лист от джобния си бележник, извади химикалка от най-горния си джоб и му ги хвърли на пода.

— Напишете ми необходимия адрес.

Роджърс изпълни заповедта веднага. Подаде му бележката и се срина отново на земята. Стан се наведе над него.

— Ако нещо в тази бележка не отговаря на истината, ще се върна. Ясно ли е?

Роджърс кимна.

— Хубаво. Значи повече няма да се видим, нали?

Майкъл поклати глава.

Шармън обърна гръб на проснатата на пода фигура и си тръгна.

Когато се върна вкъщи, реши веднага да прегледа записите. Колкото по-скоро ги видеше и се убедеше, че на тях няма нищо особено интересно, толкова по-скоро можеше да ги предаде на Пана от отдела за борба с порока, заедно с името и адреса на Майкъл, и да го остави да се занимава с останалото. Надяваше Роджърс да гние в затвора с години. Тази вечер имаше среща с Кейт, но й се обади по мобилния телефон и я отложи. Не бе доволна от решението му, но бе готова да се примири. Най-много харесваше непредвидимостта му, така че едва ли можеше да се оплаче.

Той си направи кафе и пъхна във видеото първата касета. Беше подобна на предишната. Млади момичета бяха нападани, изнасилвани, измъчвани и накрая убивани по различен начин. Записите му напомняха на сериите „Петък, тринадесети“, но ужасите бяха истински. Когато стигна до четвъртата касета, вече му се гадеше от всичко това. Изправи се да изключи апаратурата, допускайки, че останалите ще са подобни. Но изведнъж бе прикован на място. След като записът свърши, вместо да остане черен, на екрана се появиха кадри на покойната Софи Кларк. Явно бяха заснети тайно иззад стени и храсти. Някои я показваха да плува в басейна по бански или просто да се пече на шезлонг. На други се разхождаше из градината със съпруга си или с Уорд или просто се занимаваше с градинарство сама. Онези, които го заинтересуваха най-силно обаче, бяха направени очевидно от дървото срещу прозореца на спалнята й. Тя бе записана как се съблича („Наистина е била красива“, помисли си Стан), после в стаята влезе мъж. Разпозна го веднага — беше Уорд. Двамата започнаха да се любят и продължиха, докато касетата свърши около петнадесет минути по-късно. Сексът бе страстен и за своя голяма изненада Шармън усети, че се възбужда. Превъртя набързо другите касети, за да види дали няма нещо друго, но бе разочарован. Явно Роджърс държеше ключа към целия случай. Трябваше да се върне и бързо да говори с него отново. Този път щеше да му се наложи да си понапрегне паметта повече.

Преди това остави шест от филмите в отдела за борба с порока заедно с обяснителна бележка до Пана. С касетата, на която бе записана Софи Кларк, отиде у Сам, но първо й се обади, за да се увери, че си е вкъщи. За негова голяма изненада тя го бе поканила на вечеря. Това би забавило срещата му с Майкъл и разпита, който нямаше търпение да завърши, но възможността му се струваше твърде хубава, за да я пропусне. Освен това имаше отличен шанс да й покаже какво е открил и да го обсъди с нея, преди да се върне при Роджърс, за да му измъкне истината с бой.

Лампичката на охраната присветна и докато той паркираше, котката на Сам се втурна от сенките в храсталака в далечния край на алеята. Опита се да я повика, но както собственичката й, Шоу ценеше независимостта си и не му обърна внимание.