Найджел Маккрери - Непознати без лица

Шармън се приближи до видеото и пъхна вътре касетата, открадната от дома на Роджърс.

— Сметнах, че трябва да видиш това. Не е много приятно, така че те съветвам да се стегнеш.

Пред очите й се занизаха най-грозните картини на изнасилване, содомия, мъчения и накрая убийство. Стори й се толкова жестоко и ужасно, че се наложи да се извърне и да помоли Стан да изключи видеото.

— Автентичен ли беше?

— Боя се, че да. Филмите идват от Източна Европа. От отдела за борба с порока смятат, че са правени в Босна по време на войната. Имало е много пленени жени и никой, който да спре издевателствата.

— Ами Обединените нации?

— Я не се занасяй — тръсна глава той.

— Колко такива записи има?

— Хиляди, включващи стотици жени. Някой прави бизнес от това.

Сам отпи голяма глътка от вече изстиналото си кафе.

— Къде намери този?

Стан се изправи и взе чашата й с намерението да й направи друго кафе.

— От работника на Кларк. Държи ги в апартамента си. Успях да открадна само тази, но имаше още много.

— Откъде се снабдява с тях? — извиси глас тя към кухнята.

— Все още не зная, трябва пак да го посетя. Сигурен съм, че ще ми сътрудничи, ако го помоля любезно — провикна се Шармън в отговор.

Сам знаеше какво точно означава според Шармън „да го помоли любезно“, но не възрази. Ако някой заслужаваше да бъде сритан, то това бе Роджърс. Не можеше да си спомни да е била по-ужасена от нещо в живота си, а хората правеха пари от това. Накъде вървеше човечеството, по дяволите?

Шармън се появи с нови две димящи чаши.

— Добре ли си?

Тя кимна, но не се чувстваше добре, бе дълбоко потресена и ужасена от онова, което й бе показал. Докато поемаше чашата от ръцете му, на вратата се почука. Стан отвори. В стаята влезе младо и привлекателно момиче, което я погледна заплашително.

— Коя е тая, по дяволите, някоя от твоите мръсници ли?

Изгледа го ядосано.

Сам бе стъписана и объркана, докато той изглеждаше развеселен от всичко това.

— Кейт, бих искал да се запознаеш с доктор Райън, за която съм ти разказвал. Сам, това е приятелката ми, Кейт.

Сам се изправи и подаде ръка.

— Радвам се да се запознаем, Кейт, или поне така мисля.

Момичето се изчерви и й подаде ръка.

— Съжалявам, доктор Райън, просто си помислих, е, нали знаете какво. Извинете.

Патоложката остави чашата си на масата и се обърна към подсмихващия се Шармън.

— Ще ви оставя насаме тогава. Обади ми се, когато се видиш с Роджърс, за да ми кажеш какъв е резултатът, чу ли?

— Добре — кимна той. — Извинявай за Кейт, малко е избухлива и доста пряма понякога.

Сам насочи поглед към все още притесненото момиче.

— Налага се да е такава, след като е с теб.

Шармън трябваше да чака повече от половин час, преди Роджърс най-после да се прибере в апартамента си. Беше паркирал в далечния край на улицата, за да може да наблюдава къщата добре, без обитателите й да могат да го виждат. След като мъжът се върна, изчака няколко минути, за да го остави да се отпусне, преди да спре на алеята зад неговия рейндж ровър. Излезе от колата, отиде до полуотворената врата и почука. Роджърс се показа почти веднага и го изгледа ядосано.

— Питах се дали ще се появите отново. Не сте никакъв шибан журналист, обадих се във вестника.

Без да изчака отговор, сви пестник и замахна към лицето на Шармън. Той отстъпи встрани и го контрира със своя юмрук, като го уцели точно под ребрата и му изкара въздуха. Мъжът се сгърчи на земята, притискайки корема си, мъчейки се да поеме въздух. Сграбчи го за задната част на якето, вдигна го и го завлече по пода до дневната, където го стовари на килима. После се върна в коридора, за да затвори вратата.

Когато влезе отново в дневната, завари Майкъл да се мъчи да се изправи на крака, хванат за масичката за кафе. Отсечен ритник точно зад десния бъбрек го запрати отново на пода и сложи край на този опит. Мъжът лежеше проснат, държейки се за гърба и викайки от болка. Докато той се гърчеше, Шармън настъпи тежко врата му, пресече притока на въздух и започна да го души. Остана така няколко мига, като натискаше силно и затрудняваше дишането на вече изтощения човек. След като резултатът от дадения урок го удовлетвори, отпусна крака си.

— Ще ви задам поредица от въпроси, господин Роджърс, и единствено от отговорите ви зависи колко силно ще притискам крака си към гърлото ви. Разбирате ли?

Отново увеличи натиска. Задушавайки се, Майкъл направи безплоден опит да отблъсне крака му. Накрая, приел поражението си, даде знак, че е разбрал. Шармън му се усмихна заплашително.