Найджел Маккрери - Непознати без лица

Този път Адамс се наведе напред.

— Така твърдят вестниците.

— Не се ласкай.

— Не аз се лаская, а те. Как си могла да позволиш да те снимат така? — неразбиращо завъртя глава той.

Макар да бе раздразнена от забележката му, Сам знаеше, че е прав, глупаво беше.

— Не съм го направила нарочно. Откъде можех да зная, че някакъв репортер се е скрил в храстите и дебне своята възможност? Не само ченгетата са копелета.

Адамс се отпусна отново.

— Виж, искрено съжалявам за онова, което стана между нас. Може би, като погледнем назад, бих могъл да постъпя по-добре, не зная. Но истината е неизменна. В момента, когато исках някого в живота си, ти не се отзова. — Взираше се в него, без да отговори. — Ако аз или някой друг се опита да застане между теб и проклетата ти кариера, резултатът би бил същият.

— Не е вярно! — Тя скочи на крака в самозащита.

— Да, истина е и ако си честна пред себе си, ще го признаеш. — Инспекторът бе непреклонен.

Сам знаеше, както винаги, че е прав. Не че не желаеше да си го признае. Не можеше. Все едно да признаеш, че може би не си така съвършен, както винаги си смятал. Хората избягват да си съставят лошо мнение за себе си и тя не правеше изключение.

— Единствената причина, поради която поисках да те отстранят от разследването бе — продължи той, — че никой от нас не го е преодолял все още и това си личи. Чувствах се омаловажен от отношението ти на местопрестъплението у Кларк, знаеш го. Каквито и чувства да изпитваме, не трябва да смесваме личния си живот с професионалния.

Сам го гледа един миг.

— Мислех, че не ги смесвам — излъга тя.

— Не е така. Сам, мисля за теб ежедневно. И на мен не ми е лесно.

Усети, че се разстройва.

— Само че ти има при кого да се прибереш вкъщи, да споделиш проблемите си. А аз кого си имам?

Адамс я наблюдава съсредоточено за миг.

— Трябва да се примириш с решенията си, Сам. Не е нужно да живееш сама, има много хора, които биха желали да споделят живота си с теб. Включително и аз преди.

Размисли над думите му. Бе прав, но проклета да е, ако го признае.

— Само за това ли дойде да ме видиш?

— Не съвсем — поколеба се той.

— Е, каква е истинската причина?

Отново се поколеба, несигурен в почвата под краката си.

— Питах се как напредваш с онова мъртво момиче.

— Добре — сви рамене тя.

— Откри ли някакви нови улики? Наистина бих желал да помогна, ако мога.

Лъжеше. Изобщо не го интересуваше оказването на помощ. Не можеше да си позволи още едно голямо разследване, но трябваше да се пази, в случай че тя се натъкне на нещо и той се окаже в неудобно положение.

— Кога е заседанието за поста на заместник-началник?

Адамс си пое дъх дълбоко. Започваше да губи хладнокръвието, което бе решен да поддържа.

— Това няма нищо общо, Сам. Просто се опитвам да помогна.

— Да бе! Дошъл си да се подсигуриш, ужасен, че може да открия нещо, което да опетни бляскавата ти репутация и да попречи на шансовете ти да получиш това вездесъщо повишение.

Адамс се изправи, най-сетне загубил търпение.

— Не е истина и си адски несправедлива!

Сам се взря в него, а на лицето й бе изписана враждебност.

— Нима? Имаш нахалството да идваш и да ме обвиняваш, че поставям работата и кариерата си над всичко останало. А ти какво си мислиш, че вършиш? Не ми се прави на света вода ненапита! Ако успея да докажа на всички, че горкото хлапе, открито под моста, е било убито, ти последен ще узнаеш! Повярвай ми!

— Прикриването на информация е криминално деяние, Сам!

Вече бе скочила на крака.

— Не смей да ме заплашваш, копеле такова! Нищо няма да укрия, просто ще докладвам първо на началника на полицията и ще подам оплакване в същото време!

— За какво? — Адамс вече напълно бе загубил самообладание.

— За пренебрегване на служебните задължения. Това ще опетни образа ти, не мислиш ли?

Хвърли поглед към нея, но не отговори. Накрая, почервенял, се завъртя на пети и се втурна към вратата на кабинета. Сам извика след него:

— Между другото, как е Ребека?

Спря и се извърна към нея.

— Бременна е!

Грубият му глас показа, че отговорът е преднамерено язвителен, и постигна целта си. Дори да я бяха цапардосали в лицето, не биха могли да я наранят повече, но бе решена да не го показва. Адамс спря за момент, търсейки признак, че я е засегнал и е спечелил в конфликта. Сам остана безстрастна и той не бе сигурен в успеха си. Накрая, уморен от играта, излезе от кабинета й и мина покрай изненаданата Джийн, която току-що бе отворила вратата с две кафета в ръце. Тя погледна към Сам, която все още стоеше права, а ръцете й бяха кръстосани в самозащита.