Найджел Маккрери - Непознати без лица

Фиона Хърбърт лежеше гола в леглото на Хъд и лекичко си играеше с русата си коса. Обикновено й бе приятно да го наблюдава как работи, но точно сега искаше да я люби, а ако трябваше да бъде честна, не разбираше защо той не желае. Бе му обещала всичко, само и само да прекоси стаята и да легне с нея. Обикновено не й отказваше, всъщност дори й се налагаше да го отблъсква. По едно време бе убедена, че би го правил през час седем дни в седмицата и не бе сигурна дали и това би го удовлетворило. Обикновено наистина бе ненаситен. Сведе поглед към себе си, за да се увери, че не е наддала някой килограм или пък няма някой друг ужасен дефект, който може да го отблъсква. Нямаше. Тялото й бе източено и стройно, гърдите — твърди и високи, и притежаваше най-дългите крака в колежа. Тогава защо не искаше да иде при нея, макар и само за няколко минути? Опита се отново да го съблазни. Погали нежно тялото си с ръце и го повика:

— Питър, защо не дойдеш само за минутка-две, хайде, наистина умирам за това, нали знаеш?

Той внимателно разгледа две от снимките, които Сам му бе пратила, спомни си сцената в моргата и продължи със заниманието си.

— Фиона, престани, сега работя.

Тя се отпусна в леглото и изви гърба си така, че тялото й се изпъна.

— Досега това не те е спирало.

Вярно е, но някак си работата му в момента изглеждаше далеч по-важна от любенето. Досега не се бе чувствал така, всъщност би казал, че е пристрастен към секса и особено към секса с Фиона. Тя бе не само красива, не само притежаваше едно от най-красивите тела, които бе виждал, но бе чудесна в леглото и обичаше да вика. Винаги беше харесвал момичета, които не се бояха да изразяват на глас удоволствието си.

— Никога не съм имал толкова важна работа.

Фиона не бе от онези, които се отказват лесно.

— Хайде, пет минути, не съм ли по-важна от някакво си мъртво момиче?

Хъд продължи да добавя глина към главата, без да се обръща да я погледне какво прави, защото се боеше, че решителността му може да бъде сломена.

— Фиона, на нас никога не ни стигат пет минути. По-скоро са пет часа.

— Може да ти дам вдъхновение?

— Вече го получих от доктор Райън, благодаря ти.

Най-сетне тя се отказа и седна в леглото.

— Значи предпочиташ по-възрастна жена пред мен?

— Не — поклати глава той, — макар че трябва да призная, тя е много привлекателна, не мислиш ли?

Фиона започна да се облича.

— Не съм забелязала — отвърна кисело.

— Сигурно спортува. Имам предвид, че не можеш да поддържаш тялото си в такава добра форма, освен ако не се упражняваш, нали?

Момичето приключи с обличането и се отправи към вратата.

— Ще ида да потърся някой, който да цени прелестите ми.

Хъд най-после вдигна поглед.

— Виж, защо не дойдеш след около час, когато ще съм приключил? Междувременно поддържай огъня. Какво ще кажеш?

Фиона постоя намусено до вратата известно време.

— Довечера, ако искаш?

Хъд кимна.

— Добре, но в дванадесет гасят лампите, а наистина трябва да довърша това.

На нея й се стори малко рано, но бе сигурна, че може да удължи времето, щом само го пипне.

— Добре, дадено — излъга тя. — Но гледай да се представиш добре, иначе ще използвам някой от ножовете за глина не по предназначението му.

Замахна във въздуха, все едно че реже, и му даде да разбере какво има предвид, но за щастие той отново се бе върнал към работата си.

След като отвличащото го голо и прелъстително тяло на Фиона изчезна от стаята и погледа му, Хъд започна да се съсредоточава по-дълбоко. Никога не бе правил подобно нещо и бе очарован, почти обсебен от него. При самото докосване на лицето на момичето в моргата почувства, че е била красива, само че не знаеше колко красива и отчаяно желаеше да пресъздаде тази хубост в работата си. Дори и сега, на този ранен етап, не му изглеждаше съвсем в ред. Бе правил скулптури на стотици глави. Целта му бе да прави изкуство и да удовлетвори желанието си да стане достатъчно известен, за да живее в света, който обича. Това тук обаче бе различно. Трябваше да бъде направено както трябва. Момичето трябваше да оживее отново чрез ръцете му, да я върне и да види каква е била.

Спря за миг и се отдръпна, преценявайки стореното до момента. Сравнено със снимките пред него, изглеждаше добре. Затвори очи и докосна очертанията на главата с върховете на пръстите си, прокара ги внимателно по всеки ръб, всяка линия и издатина. Усещаше го различно, просто не беше същото. Беше по-взискателен спрямо скулптурата си. В този портрет трябваше да улови същината й, душата й. Не можеше просто да бъде още един бюст, със или без прилика с оригинала. Това момиче разчиташе на него да я върне, трябваше да бъде както трябва или изобщо да не съществува. Още веднъж погледна очертанията, след което вдигна ножа, лежащ наблизо, и го стовари върху творбата си.