Найджел Маккрери - Непознати без лица

— Не и такива. Работя с черепи. Стари и гладки. Нищо подобно. Просто не очаквах…

Сам започна да усеща сянка на истинско съчувствие към него.

— Бихте ли желали да излезете и да глътнете малко чист въздух?

— Не, няма нищо, ще се оправя след малко. Просто тази миризма… — Хъд потрепери, но отказа да признае поражението си.

Фред бавно пусна ръката му, докато той се съвземаше. Накрая вдигна ръка и помощникът се отдалечи. Сам виждаше огромното му усилие, но Хъд бавно изви глава и отново погледна останките на момичето. Този път не се извърна, но когато заговори, гласът му все още трепереше.

— Ще трябва да направя някои скици.

Тя се възхити на усилието му да се окопити.

— Добре. Може да ви позволя да направите и няколко снимки, ако това ще ви помогне.

— Не, трябва да я скицирам. Ще гледам да е колкото се може по-бързо.

Патоложката кимна. Хъд все повече я впечатляваше. Може би не беше просто арогантният малък негодник, за какъвто го бе взела в началото. Може би повечето бе фасада. Също като останалите възпитаници на Оксбридж.

— Мога ли да ви предложа да си облечете предпазен екип? Миризмата се пропива. В противен случай ще си я носите навсякъде с дрехите.

— Като цигарения дим ли?

— Точно като него — съгласи се тя.

Художникът сякаш изведнъж загуби интерес и към Сам, и към обкръжението си и се съсредоточи изцяло върху лицето на момичето. После, за голяма нейна изненада, протегна ръце и ги постави върху останките от главата и лицето. Много бързо пристъпи напред и се опита да го възпре с ръка. Предложи му да ползва ръкавици, но той отказа с обяснението, че биха притъпили усещанията му при докосването. Дори и когато му изтъкна рисковете и необходимостта да бъде защитен, наложени от Правилника за безопасност и опазване на здравето, той все пак отказа, като настоя, че рискът и изборът са си негови и че щял да поеме пълната отговорност.

Погали челото и скулите на трупа, а пръстите му от време на време минаваха под тънките слоеве кожа, която все още висеше по костите. Прокара ръка през останалите кичури коса, като се опита да ги върне на мястото им, когато те залепнаха за пръстите му.

Фред хвърли поглед към Сам и повдигна вежда, но патоложката не му обърна внимание, напълно погълната и впечатлена от представлението на художника.

Той придвижи ръка от косите към края на лицето, опипа линията на челюстта и шията. Пръстите му бавно минаха по онова, което бе останало от устата й. Част от устните й най-после поддаде под лекото му докосване и падна във вътрешността на черепа.

Сам вдигна очи и се взря в лицето му, опитвайки се да разгадае мислите му.

За нейна голяма изненада очите му бяха плътно затворени, а той се опитваше да запамети всичко чрез докосването. Накрая ръцете му стигнаха до очните орбити. Първо прокара пръсти бавно по ръба им, после спря, сякаш ужасът от следващото му действие бе прекалено силен дори за него. После, като призова всичката си останала смелост, пръстите му се плъзнаха около тъмната, прогнила вътрешност на черепа. Отвътре костите бяха грапави, тук-там покрити с късчета разкапваща се плът. Накрая, като издърпа пръстите си от очните кухини, той ги постави нежно отстрани на скулите й и ги задържа там за момент, като че ли се опитваше да извлече същността й. После, така внезапно, както бе започнал, отмести ръцете си. Погледна към Сам.

— Има ли къде да се измия?

Тя го упъти към умивалнята, където той ми и търка ръцете си известно време. Докато го правеше, й хвърли поглед.

— Изчезвай, проклето петно! Не зная дали ръцете ми ще са отново чисти някога.

Патоложката се усмихна съчувствено.

— Защо трябваше да опипвате лицето й по този начин?

Хъд се обърна към мивката, като все още се търкаше.

— Трябваше да я опозная. Ако ще й отдавам дължимото, нужно ми е да я опозная. А това бе единственият начин.

Сам трябваше да признае, че все още не го разбира напълно.

— Не можеше ли просто да я нарисувате?

— Ще го направя, но нямаше да е достатъчно. Искам да познавам всяка линия, всяка издатина по черепа, не бих могъл да й отдам дължимото, ако не познавам лицето й както подобава.

— Не е останало кой знае какво за опипване.

Хъд я погледна отново.

— Беше достатъчно. Вече улових душата й.

Сам не бе сигурна дали наистина го мисли, или просто си придава артистичност. Вероятно бе нещо средно между двете.

— И сега какво следва?

— Ще завърша скиците си и после ще започна работа върху реконструкцията.