Найджел Маккрери - Непознати без лица

Пана наруши тишината.

— Е, Станли, тъй като и за миг не си въобразявам, че това е приятелско посещение, и като се има предвид, че може да ме отстранят, ако ме видят с теб, за какво е всичко това?

Шармън бръкна в чантата си, извади видеокасетата и я подаде на полицая, който я разгледа набързо.

— Много хубаво, но съм почитател по-скоро на „Супермен“.

— Просто я пусни, Морис, и ще видиш за какво съм дошъл — изгледа го ядосано Шармън.

Пана пъхна касетата във видеото и тръгнаха началните надписи.

— Не ми казвай. Това е епизодът, където Спок го прави с едно куче от Марс, и си сметнал, че може да проявя интерес.

— Чувал съм, че си го правил с няколко кучета, та с какво може да те изненада Спок? Превърти и да караме по същество.

Пана натисна бутона за превъртане и след малко загледа филма с удушаването в края на касетата. Докато двамата наблюдаваха, шегите пресекнаха. След края на записа Шармън се обърна към приятеля си:

— Е, какво мислиш?

— Удушвачески филми.

— Да, но автентични ли са, или просто изиграни?

Детективът се приближи до видеото и извади касетата, преди да го изключи.

— Мога ли да попитам откъде си го взел?

— Не сега, по-късно — поклати глава Стан. — Е, автентични ли са, или не?

— Кой знае? — Пана отново седна.

— Ти. Хайде, кажи си мнението.

Морис се замисли.

— Мисля, че са истински.

— Значи току-що станахме свидетели на брутално убийство?

— Да — кимна той.

— И какво ще направиш по въпроса?

— Нищо — сви рамене отново детективът. — Не мога да направя друго, освен да го предам в Хага на разследващите военните престъпления в Босна.

— Защо? — Шармън бе объркан.

Пана се поколеба за момент. Съществуването на тези записи бе почти държавна тайна и не бе сигурен дали е безопасно да го довери на стария си приятел. Накрая се реши. Познаваше Шармън отдавна.

— Европа е наводнена от стотици, а може би и от хиляди подобни касети. Интерпол проследи произхода им до Босна. По време на войната стотици млади момичета са били изнасилени и убити от двете воюващи страни. Някакви предприемчиви копелета решили, че може да направят някоя пара от това. Така че младите жени е трябвало не само да изтърпят мъченията, изнасилванията и убийствата, а и някой го е филмирал и е натрупал състояние на порнографския пазар.

Шармън винаги се бе гордял, че е врял и кипял, но това надминаваше всички граници.

Пана продължи:

— Единственият шанс, който имаме, е да предадем касетите на Трибунала за военни престъпления и да се надяваме, че ще разпознаят някои от лицата.

— Ами разпространителите?

— Същото важи и за тях, само че шансът да ги открият е по-малък. Когато си готов да ми кажеш откъде си ги взел, може да опитаме да проследим източника им. Проблемът е, че повечето от тях са смъкнати от Интернет, така че сме затруднени от самото начало. Знаеш ли дали източникът ти има и други?

— Може би.

— Ако можеш да ми доставиш и останалите, ще направя всичко по силите си. Тези записи трябва да бъдат спрени.

Шармън се изправи.

— Дай ми ден-два и ще видя какво мога да сторя.

Пана не бе свършил.

— Това има ли нещо общо със случая „Кларк“?

Стан се поколеба за миг, несигурен какво да каже. Но като осъзна, че Морис току-що му се бе доверил, разбра, че няма смисъл да лъже стария си приятел. Освен това той вече знаеше истината, просто искаше потвърждение.

— Да.

— Така си и мислех. Внимавай, Стан, не харесвам Адамс, но е опасно копеле. Вече си загазил достатъчно, не задълбочавай проблема. Казват, че те е набелязал и няма да се откаже, докато не те съсипе.

Шармън оцени загрижеността му.

— Благодаря, Морис, но напълно осъзнавам намеренията му спрямо мен.

— Ситуацията е безнадеждна, Стан. Дори и да оцелееш този път, той има твърде много връзки и пак ще загубиш накрая.

Знаеше, че приятелят му е прав, но не можеше да постъпи другояче. Ако щеше да затъва, поне нямаше да се даде без борба.

Сам бе пристигнала рано от „Парк“, за да се опита да навакса с нарастващия куп бумащина, която трябваше да отхвърли. Джийн бе подредила папките според тяхната спешност. Нямаше нищо против, но повечето бяха рутинни боклуци, които, изглежда, служеха единствено за да оправдаят съществуването на бюрократите в болницата.

Джийн влезе в девет и направи кафе. Сам винаги се радваше да я види. Откакто сестра й Уин се бе изнесла от къщата, понякога се чувстваше самотна. Уин идваше да я вижда доста често, но не беше същото. Обикновено обичаше да е сама, а с ремонта на къщата, по-голямата част от който извърши сама, градинарството и селския хор, времето й бе запълнено с полезни дейности. Но в тихите мигове, най-вече вечер, наистина изпитваше нужда от компания и тя й липсваше. Винаги бе успокояващо да обсъди деня и проблемите си с Джийн. Въпреки че секретарката нямаше нейния мозък на учен, тя притежаваше достатъчно здрав разум, в който Сам често се вслушваше и следваше. Имаше моменти, когато наистина не знаеше какво би правила без нея.