Найджел Маккрери - Непознати без лица

Доволен от свършеното, той бързо се преоблече в хубава риза, сако, панталони и вратовръзка. После, след като изля туба бензин върху колата, я подпали и се отправи към своя автомобил. Незабелязан от никого, пое по Кеймбридж Роуд и се отдалечи от мястото. Преди черният дим от горящата кола да се извиси над дърветата, вече бе на голямо разстояние, слушаше „Радио 2“ и си тананикаше „Ангели“ с Роби Уилямс. Всичко бе минало отлично.

Детектив Станли Шармън подръпна от цигарата си за последен път, преди да я изхвърли небрежно на улицата през отворения прозорец на колата. Тя падна самотно на мръсната алея, а огънчето й остана да свети ярко още миг-два, след което се сля със заплашителния мрак. Като издиша остатъка от цигарен дим през носа си, той започна да се взира търсещо в тъмните сенки, простиращи се по улицата и изпълващи я с меланхолия. Най-сетне откри онова, което диреше. Красивият мерцедес купе бе паркиран точно под единствената незасенчена флуоресцентна светлина. По лекото полюшване позна, че е намерил правилния автомобил и само трябва да почака да се появи жената, която търсеше.

След още пет минути, през които Шармън си сви и запали нова цигара, Кейт най-сетне изскочи от колата. Придърпа дрехите си, обърна се с яд и погледна вътре. По изражението й разбра, че не всичко е наред. Оказа се прав.

— Копеле такова! Нали беше съгласен с цената, плащай!

Човекът там явно й изкрещя нещо в отговор. Шармън бе твърде далече, за да различи думите на клиента, но отгатна, че не съдържат комплименти. Каквито и да бяха, изглежда, разяриха Кейт още повече. Тя отстъпи назад и кракът й се стовари тежко върху предната броня, като я огъна. Последният гневен изблик очевидно преля чашата на мъжа в колата. Той отвори шофьорската врата в миг, изскочи на улицата и се запъти решително към нея. Когато се приближи, жената отстъпи и взе да се прикрива с ръце пред лицето, за да се защити.

— Добре бе, приятел, разбрах те, стига вече — замоли тя. — Задръж си проклетите пари.

Развълнуван, Шармън затърси из джоба си фишека монети от петдесет пенса, който винаги носеше за такива случаи. Извади го и здраво сви юмрук около него. Стар трик, но ефикасен. Фишекът в дланта пречи на юмрука да се свие и ударът става два пъти по-мощен и ефективен.

Наблюдавайки внимателно клиента, той посегна да отвори вратата. В този момент забеляза, че мъжът се успокои и се разколеба, докато Кейт продължаваше да го умолява. Това бе фатална грешка. Когато той свали гарда, жената отпусна ръце, отстъпи хитро назад и запрати десния си крак силно в слабините му, което го срина на колене сред псувни и опити да си поеме дъх. Гледката предизвика потръпване у Шармън. След като клиентът й лежеше проснат и се държеше за слабините с болезнени викове, Кейт се раздвижи отново, явно неудовлетворена от резултата на първоначалното си нападение. С нов ритник го улучи под брадичката и го накара да се претърколи по улицата, а от устата му потече кръв. Накрая, доволна от постигнатото, тя тръгна към колата на полицая и се вмъкна в нея. Шармън й отправи въпросителен поглед.

— Труден клиент, а?

— Нищо, с което да не мога да се справя — изгледа го свирепо тя. — А ти къде беше, по дяволите?

— На път за насам.

— Типично за скапаната полиция. Доколкото си спомням, те все закъсняват.

Шармън внезапно посегна и сграбчи лицето й. За миг видя неподправен страх в очите й. Не това целеше да постигне. Страхът беше полезен инструмент в работата му, но не и в отношенията с любимия човек. Понякога си забравяше силата. Отпусна хватката си.

— Колко ти дължи?

— Има ли значение? — сви рамене тя.

— Да. Колко?

— Двадесет лири. Беше бърз сеанс, без специални услуги.

Шармън кимна, излезе от колата и отиде до клиента, когото Кейт бе оставила да се въргаля на улицата. Беше се посъвзел, бе успял да се изправи на крака и да се добере до колата си, все още стискайки слабините си. Полицаят се наведе над него.

— Мисля, че дължиш двадесет лири на приятелката ми.

Мъжът вдигна очи.

— Ами можеш да й предадеш да се разкара, сводник такъв!

— За теб съм детектив Сводник, приятел.

Според Шармън това си бе достатъчно представяне. Извади от джоба си фишека с монети, стисна ги здраво в юмрука си и удари мъжа силно точно над бъбреците, като отново го повали на земята, свит и крещящ като преди. После бръкна в джоба на сакото му и измъкна портфейла му. Отвори го и взе две банкноти от десет лири, шофьорската му книжка и някаква семейна снимка. Пъхна парите в джоба на панталона си, преди да захвърли портфейла на земята до проснатата фигура. Човекът вдигна поглед.