Найджел Маккрери - Непознати без лица

— Ще работя бавно и ще внимавам с нея. Обещавам.

Кларк кимна с разбиране и благодарност и тъй като бе неспособен да каже друго, се изправи, подкрепян от Шоу, който все още държеше ръката му. Началникът на полицията кимна към Сам.

— Благодаря ви, доктор Райън, много сме ви задължени.

Докато си тръгваха, Шоу размени няколкото думи шепнешком с Тревър Стюърт, преди той да се върне в кабинета и да се настани на мястото, което Кларк току-що бе освободил.

— Всички ще те наблюдават, Сам, ще трябва да си на ниво.

— Наистина изглеждаше разстроен.

Тревър кимна.

— Тя беше много млада и красива. Не съм изненадан.

— По-възрастните мъже с младите им съпруги, а, Тревър?

Той се понамести неспокойно на стола си, но пренебрегна забележката й.

— Значи ще внимаваме изключително много с тази жена, нали, Сам?

Тя се изправи и се отправи към вратата, за да се преоблече.

— Тревър, аз винаги внимавам много. Няма значение дали са съпруги на член на парламента или на бедняци, за мен е все едно.

— Бедняците не могат да влияят на този отдел, а Кларк може, не забравяй това — извика той след нея, когато тя се изгуби от поглед.

При пристигането й в моргата тялото на Софи Кларк вече бе извадено от найлоновия чувал и поставено на масата. Както обикновено, Фланъри ръководеше процедурата, затова Сам знаеше, че работата ще бъде свършена подобаващо. Тялото се фотографираше и се заснемаше с видеокамера на всяка фаза. Торбите с главата, ръцете и краката на жертвата се отстраняваха внимателно, за да се запазят всички останки, които може да паднат при отделянето от тялото. Ноктите се изпиляваха, а косата се разресваше. Проби от нея и окосмяването по лонната кост се запечатваха в отделни торбички. Гърбът и предницата отново се заснемаха заради наличието на следи от контакт или още висящи останки.

Сам се обърна към Фланъри.

— Направена ли е рентгенова снимка на тялото?

Той кимна.

— Направих я, преди да дойдете, докторе. Реших, че така ще си спестим време.

Трябваше да се досети, но бе длъжна да се увери. След като придърпа микрофона, закачен за предницата на зеления й хирургически костюм, тя започна коментара.

— Труп на бяла жена, около двадесет и шест годишна, със светла коса и сини очи. Добре развита, нормално хранена. — Вдигна една таблица от малката помощна масичка. — Тежи около осем стоуна и три паунда 2 2 Около петдесет и два килограма; 1 стоун = 6,356 кг, 1 паунд = 0,454 кг. — Б.пр. и е висока около пет фута и четири инча 3 3 Около метър и шестдесет и два сантиметра; 1 фут = 30,479 см, 1 инч = 25,39 мм. — Б.пр. . — Тя все още работеше в старите мерни единици и оставяше Джийн да ги приравни към актуалната метрична система. Върна таблицата обратно на масичката. — Направени са обикновени и рентгенови снимки. Около двете китки и глезените стегнато е омотано въже, за да обездвижи жертвата. Подобно въже е стегнато и около врата й. — Отново погледна Фланъри. — Заснети ли са китките и глезените? — Той кимна. — Включително и възлите?

— Няколко близки кадъра, докторе.

— Ами шията?

Фланъри отново кимна.

Доволна, Сам взе хирургическите ножици и сряза въжето — първо от глезените и китките, а после, по-внимателно, от шията, тъй като то бе толкова стегнато, че трудно ги провря под него, без да нанесе допълнително рани. След това пусна парчетата в найлонови торбички и ги запази за анализ.

— Въжето изглежда обикновено, подобно по дебелина и структура на тези за простиране на дрехи. Около глезените и китките има дълбоки разрези и синини на местата, откъдето го свалих. Налице са и няколко дълбоки вдлъбнатини по шията, където въжето, изглежда, е отпускано и стягано няколко пъти. — Обърна се към фотографа отново. — Може ли да снимате отблизо китките, глезените и шията, ако обичате?

Докато той си свърши работата, тя се огледа из стаята. Присъстваха обичайните лица. Медоуз, Адамс, следователят и цяла тълпа криминалисти. Единственият, който липсваше, бе Шармън. Питаше се какво ли му се бе случило.

— Къде е детектив Шармън?

Адамс не отговори, остави черната работа на Медоуз.

— Възложен му бе друг случай.

Сам кимна. Знаеше, че на полицейски език това означава наказание. Да бъдеш отстранен от случай обикновено се считаше за порицание, а конкретният повод бе заради паркиране на мястото на Адамс. Полицаите се отнасяха много собственически с тях.

Никога не си бе падала по присъствието на толкова много хора, особено полицаи, в стаята, когато извършваше експертиза, но знаеше, че е необходимо. Важно бе те да съберат улики по време на аутопсията. По този начин тя си спестяваше част от времето в съда. Освен това те отговаряха и за правилното надписване и съхранение на веществените доказателства. От време на време, за нейно голямо учудване, задаваха странно уместни въпроси. Затова бе изненадана, че Шармън го няма — биваше го в това. Дотолкова, че понякога будеше притеснение.