Найджел Маккрери - Непознати без лица

Джаспър се раздвижи напред, за да вдигне трофея си, след като му бе омръзнало да чака господарят му да реагира. Уокър го отблъсна.

— Махай се, глупав проклетнико, остави го!

Извади поводите на кучетата от джоба си и ги закачи за каишките им. После хвърли последен поглед на разложения крак, за да разсея всяко съмнение какво представлява, и се втурна покрай дигата обратно към къщи.

Сам се бе овладяла бързо след обаждането на Адамс. Знаеше, че все някога ще трябва да се окопити, защо не сега. Стоя под душа цяла вечност, като остави топлата вода да се стича по голото й тяло, и се наслаждаваше на успокоителното й въздействие. Единствената причина да излезе накрая бе тропането на входната врата. Уви се с кърпа, омота друга около главата си и слезе по стълбите да види кой смее да накърнява личното й спокойствие. Когато стигна до вратата, доближи око до шпионката и надникна през нея.

На прага стоеше Едуард Кейс и й махаше с ръка. Той си беше вечен нахалник — предполагаше, че професията му го изисква. Но това вече бе твърде много, беше нахлуване в личния й живот.

Отвори вратата разярена.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Ед? Знаеш правилата, никакъв коментар и никакво търсене у дома, особено на тази фаза от разследването!

Кейс я позяпа за миг, повдигна шапка и се усмихна.

— А какво те кара да мислиш, че съм дошъл да си говорим за убийството на Кларк? Може да е просто частно посещение.

Сам скръсти ръце в защита.

— Стига глупости, Ед, върви си, преди да бъда принудена да позвъня на главен инспектор Адамс.

— Значи, доколкото разбирам, доктор Райън, напоследък трябва да бъдеш принудена, за да се обадиш на скъпия ни инспектор Адамс? — усмихна се той.

Забележката я порази и я обърка за момент, а умът й се заблъска да открие остроумен и безобиден отговор. До този момент не съзнаваше до каква степен бившата й връзка с Адамс бе обществено достояние и това не й хареса. Очите й се присвиха.

— Мисля, че прекали, Ед. Отношенията ни, действителни или въображаеми, нямат нищо общо с това разследване. Наистина би трябвало да го знаеш. А сега си върви, ако обичаш.

— Слушай, доктор Райън, не се интересувам от личния ти живот. Моите читатели може би — да, но аз — не…

Сам усещаше как температурата й се покачва.

— А какво общо има той, по дяволите, с проклетите ти читатели?

— Нищо — поклати глава Кейс, — но нали ги знаеш какви са хората. Патоложка във важно разследване, която има връзка с шефа на детективите. Вероятно ли е това да доведе до предубеждения относно изхода на разследването? — Задвижи ръката си в пространството, сякаш четеше заглавие, и продължи: — Повод за притеснения и обществени дебати, не мислиш ли? Нали знаеш, че хората си падат по скандалното?

— Познавам теб, Ед, а за хората не знам. Освен това, нямам връзка с главен инспектор Адамс. Много добре ти е известно.

Усмивката на Кейс се разтегна.

— Още по-зле тогава. Разбрах, че имало някакви търкания между вас двамата, докато сте провеждали първоначалния оглед. Много непрофесионално и неприсъщо за теб, доктор Райън. Сигурен съм, че източникът ми просто е изтълкувал погрешно ситуацията. Но това също би било повод за загриженост от страна на обществото, не смяташ ли? Тоест, може ли разследването да се проведе подобаващо, ако вие двамата постоянно се хващате за гушите? Със сигурност ще пропуснете нещо, нали?

Сам се взираше ядосано в него.

— Нищо няма да бъде пропуснато! Мога да те уверя в това.

Кейс се усмихна.

— Може би не. — Внезапно смени курса. — Виж, доктор Райън, и двамата сме врели и кипели, нужно ми е само малко напрежение в историята. Опитай се да вървиш крачка напред. В края на краищата, става дума за местен случай и не искаме онази банда от Уопинг да се намеси в него, нали?

Сам запази мълчание, но се досещаше какво ще последва.

— Ако можеш само да ми подскажеш следата, така да се каже, сигурен съм, че няма да е нужно тази неприятна история между твоя милост и главен инспектор Адамс да излезе наяве. Следиш ли мисълта ми?

Разбираше го, и то много добре. Чисто и просто си беше изнудване и тя нямаше да се поддаде. Хвана вратата, готова да я тръшне под носа му.

— Инспектор Адамс и аз поддържаме близки служебни отношения…

— Но не толкова близки, колкото едно време, а?

— Нищо няма да бъде пропуснато, работата ще бъде свършена на високо професионално ниво. Напечатай това и върви по дяволите! Приятен ден!

Най-после с удоволствие затвори вратата под носа на Едуард Кейс. Съжаляваше само, че не се опита да подложи крак, защото щеше да му го счупи. „А още по-добре врата му“, помисли си тя. След няколко минути надникна през шпионката и го видя бавно да се връща към колата си. Но тогава забеляза втори човек, който се появи иззад живия плет пред къщичката й. Най-силно я притесни фактът, че той носеше съвсем професионален на вид фотоапарат, с много дълъг телеобектив. Дръпна се от шпионката и се облегна на вратата.