Найджел Маккрери - Непознати без лица

— Мъртвата почти със сигурност е удушена и изглежда, преди това е била измъчвана. Поради отока и охлузванията покрай влагалището и положението на тялото смятам, че вероятно е била и изнасилена. Взех проби от вагината, зърната, устата и ануса, така че ще разберем със сигурност.

— Кога предлагате да извършите медицинската експертиза?

Сам се запъти към вратата, защото искаше времето, прекарано в една стая с него, да е възможно най-кратко.

— Зависи.

— От какво? — Адамс губеше търпение.

— От това кога ще откарате трупа в моргата.

След като тя напусна помещението, вниманието на началника се върна на екипа. Тогава забеляза, че едва ли не всички очи бяха вторачени в него. Кавга между настоящи или бивши любовници не бе нещо нормално насред място, където е извършено убийство, затова зяпаха жадно. Сблъсъкът му със Сам щеше да се разнесе из полицейските среди за часове.

Наистина така не можеше да продължава, размишляваше той, трябваше да се направи нещо сериозно.

След като се върна в реалността, подвикна на застаналия срещу него Медоуз.

— Дик, искам да поговорим, ако нямаш нищо против.

Когато Стан Шармън стигна до колата си, все още паркирана на мястото на Адамс, Медоуз извика след него:

— Почакай, Стан, трябва да поговорим.

Шармън изчака бившия си партньор да се приближи по алеята. Медоуз му се усмихна. С това изражение приличаше на кобра, готова да нанесе удар. Някои хора в полицията всъщност го наричаха Змията и прякорът бе сполучлив. Шармън бе виждал тази усмивка и преди и инстинктивно разбра, че каквото и да смяташе да му каже Дик, нямаше да е добро.

— Какво ще кажеш да дръпнем по един фас?

— Щом искаш — кимна той.

Всъщност не му се пушеше, а още по-малко с Медоуз, но пък нали нямаше избор? Освен това така щеше да му измъкне каквото има за казване.

Докато вървяха към едно тихо кътче зад къщата, те се разминаха със Сам, която събличаше белия си предпазен костюм с помощта на Колин Фланъри. Тя вдигна поглед, като забеляза двамата мъже.

— Ще се видим ли по-късно на медицинската експертиза, Стан?

— Съмнявам се — сви рамене той.

Кимна към Медоуз, който я гледаше глупаво. Доктор Райън поклати глава. Шармън беше страхотно ченге, но сам си беше най-голям враг. Да се заяжда с Адамс — не беше добро хрумване.

След като стигнаха зад къщата, двамата седнаха на шезлонгите край грамадния плувен басейн. Медоуз му предложи цигара и той я прие. След това Дик запали и двете.

— Съжалявам, приятел, но си отстранен от случая.

Шармън продължаваше да се взира над басейна.

— Гледай ти, каква изненада! Не знаех, че изобщо съм бил натоварен с него. Днес ми е почивният ден, забрави ли?

Стан беше сериозно обезпокоен заради отстраняването си, преди въобще да е имал възможност да заработи над убийството, но нямаше да достави на Медоуз или Адамс удоволствието да разберат това.

Дик продължи:

— Не е заради мен, Стан, нали знаеш. Аз бих те задържал, ти си добро ченге, страхотно ченге. Заради Адамс е. Защо трябва постоянно да се заяждаш с него?

— Защото е тъпак. — Засмя се саркастично. — Копелето не може да разкрие и едно убийство.

Медоуз се вгледа в бившия си партньор.

— Може би не е от твоята класа, но досието му не е лошо.

Шармън го съзнаваше, но не възнамеряваше да му отдаде дължимото.

— Както и да е, не е доволен от отношението ти и иска да се върнеш в участъка.

— Нямам нищо против — сви рамене той.

Дик поклати глава.

— Лъжеш. Виж, ако продължаваш така да разиграваш шефа, ще се окажеш пълен глупак. Това ли искаш?

Шармън отново сви рамене — като разглезено дете, решено да постигне своето с инат.

— Времената се менят, Стан, и трябва да се адаптираш към тях, или ще изостанеш. Виж, ако изникне нещо друго, ще те осведомя. Просто не се пречкай в краката на Адамс за известно време, това е. Далече от очите, далече от ума. Разбираш ли ме?

Шармън погледна към приятеля си. Все още не можеше да го понася, но знаеше, че се опитва да му помогне.

— Да, добре, Дик, ще стоя настрана.

Медоуз кимна.

— Само за известно време. Той знае, че си добър детектив, затова си още на работа. Ако беше някой некадърник, щеше да се е отървал от теб отдавна.

Стан не отговори, само дръпна продължително от цигарата си.

— Забеляза нещо там, нали?

Наистина беше видял нещо, но не бе в настроение да споделя информацията.

— Нищо. Сигурен съм, че криминалистите ще го изяснят. Освен това по случая работи и Шерлок Адамс. Вярвам, че нашият Суперинспектор ще арестува престъпника бързо.