Найджел Маккрери - Непознати без лица

Сам забеляза интереса на Шармън към тях.

— Едно завъртане и две полупримки. Май е нещо като моряшки възел, а?

Патоложката се обърна към Фланъри, който кимна в знак на съгласие. И двете китки бяха наранени на мястото, където въжето се бе впило дълбоко в плътта. Огледа краката й. Бяха вързани по подобен начин. Отдръпна се и замислено се взря в мястото. Не й бяха запушили устата, но и кой би я чул как крещи тук? А може и виковете за помощ, молбите за пощада да са били част от играта? Но къде са били слугите? Не можеше да повярва такова домакинство да се ръководи от само себе си, а госпожа Кларк не изглеждаше като домакиня, която да бута пазарската количка в „Теско“. По гърдите и по зърната й имаше белези. Наведе се над тялото. Рани от изгаряне. Някой я бе използвал като пепелник и бе гасил цигарите си в нея. Много пъти бе виждал подобни белези, особено при битови скандали, и доста често върху деца. Огледа стаята. Не се виждаше и помен от останалата част от въжето или пакет цигари. Хвърли поглед към Фланъри, който отново бе влязъл в стаята.

— Момчетата ти да са намирали фасове наоколо?

Колегата му посочи с очи към двамата криминалисти в бяло в далечния край на стаята, които изчакваха Сам да приключи с първоначалния си оглед, за да увият тялото. Държаха прозрачен найлонов плик.

— Два.

Шармън прекоси стаята и взе пликчето.

— Знаем ли каква марка са?

— Още не. Експертите ще ни кажат по-късно.

Огледа ги през найлона. Имаше нещо странно в тях, но не знаеше какво точно. Каквото и да бе, съдебните експерти щяха да го установят по-късно. Докато все още ги изучаваше, Сам внезапно се изправи до него и надникна в торбичката.

— Как мислиш, защо филтрите са откъснати?

Шармън отново отмести очи към цигарите. Доктор Райън бе права, наистина бяха откъснати. Поклати глава.

— Нямам представа. Вероятно е предпочитал да усеща тютюна по-силно.

Сам не бе убедена.

— Тогава защо да си купува цигари с филтър?

Трябваше да се съгласи с нея. Обърна се към Медоуз.

— Жертвата пушачка ли е била?

Бившият му партньор сви рамене.

— Нямам представа. Но скоро ще разберем, сигурен съм.

Шармън пренесе вниманието си върху Колин Фланъри.

— Някакви следи от влизане с взлом?

Мъжът поклати глава.

— До момента не. Но както казах, все още работят.

Проследи внимателно погледа му из стаята в търсене на обичайни и необичайни неща, които биха му подсказали самоличността на нападателя. Но нищо не биеше на очи. Трябваше да остави това на Фланъри и екипа му.

Ядосаният и раздразнен глас на Адамс прекъсна мислите му.

— Твоята таратайка ли е заела мястото ми, Шармън?

Обърна се. Първо хвърли поглед към Медоуз, който стоеше до главния инспектор, пристъпваше от крак на крак и изглеждаше едновременно смутен и загрижен, а след това към Адамс.

— Ако имаш предвид онзи „Форд Кортина“, модел 1969-а, той не е таратайка, а класика.

Адамс го изгледа свирепо.

— Наричай я както щеш, Стан, но все пак е на моето място. Премести я или ще наредя да я вдигнат.

Той не отговори, само отправи към Адамс саркастична усмивка и тръгна да излиза.

Докато минаваше покрай него, инспекторът изсъска в ухото му:

— И вземи да се пооправиш, по дяволите, чу ли! Вониш!

— От костюма ми е — изгледа го Шармън.

Адамс поклати глава.

— Тогава вземи да го изгориш и си купи нов. Модата му е минала преди десет години.

Стан го стрелна право в очите.

— Значи всеки момент ще излезе на мода отново, а? Нали знаете как се извъртат нещата, сър? — С тези думи се измъкна от стаята и се отправи към входната врата.

След като той изчезна, Адамс пренесе вниманието си върху Сам, която се усмихваше, развеселена от малкия спор между Шармън и бившето й гадже. Още не му бе простила, че я бе изоставил заради друга, а още повече — заради по-млада жена.

— Мислех си, че никога няма да дойдеш. Ребека не ти дава да мигнеш, а?

Беше нечестно и непрофесионално и съжали веднага, но не можеше да си върне репликата. Адамс изглеждаше едновременно подразнен и смутен от забележката. Въпреки резервите си към казаното, Сам се наслади на неудобството му. Избягваше го, откакто се бяха разделили, и то успешно досега. Звънеше й, писа й и поне два пъти идва до къщата й. Втория път си беше у дома и отказа да отвори. Беше наранена и не й бяха нужни повече плоски извинения.

— Имате ли нещо да ни съобщите, доктор Райън?

„Много е официален“, помисли си Сам. Е, и тя можеше да бъде такава.