Найджел Маккрери - Непознати без лица

Когато се приближи до къщата, забеляза свободно място за паркиране точно отстрани на алеята, близо до входната врата. Отби в него. На слизане от колата към него се приближи още едно ченге с бебешко лице.

— Съжалявам, сержант — поне този път го бяха разпознали, — но това място се пази за главен инспектор Адамс.

Единственото, което мразеше повече от това тъпаци с бебешки лица да му дават акъл, беше скапаният главен инспектор Адамс. Според Шармън той си бе издействал настоящия пост на гърба на две жени — Хариет Фармър, за която трябваше да признае, че въпреки пола си е дяволски добър полицай, и патоложката Саманта Райън. Но и Стан, като всички от управлението, искаше да се намърда под полата й, затова не можеше да го вини за същото. Въпреки че тя имаше репутацията на ледена девица, Адамс явно я бе разтопил. Но не се ожени за нея, а за другата хубавица от отдел „Палежи“. Странно, мислеше си Шармън, защото той самият би предпочел патоложката. Може и да беше студена, но в нея имаше нещо — е, не беше съвсем сигурен какво, но определено имаше нещо. Озъби се на униформения полицай пред себе си:

— Ами глоби ме за неправилно паркиране.

След това закрачи към къщата, като остави шашнатия младеж да се чуди какво да прави.

Когато влезе в голямото антре, бе посрещнат от Тинкър 1 1 Калайджия (англ.). — Б.пр. Греъм, който му се усмихна.

— По-добре късно, отколкото никога, Станли.

С детектив Джон (Тинкър) Смит бяха партньори малко след като Шармън постъпи на служба и се познаваха отдавна. Винаги го бе считал за малко мързелив и му бе писнало да го влачи. Не че като го смени с Медоуз, стана по-добре. Но когато разбра, че Тинкър взема подкупи, уреди да се разделят. Не подаде рапорт до отдел „Жалби“ за личните доходи на приятеля си. Знаеше, че моралът го задължава да запази мълчание и не нарушаваше този закон. Въпреки че самият той никога не бе приемал рушвети, достатъчно бе нарушавал правилата, за да го осъдят, а Тинкър го знаеше много добре. Ако натопеше партньора си, той щеше да му върне услугата и тогава и двамата щяха да загазят. Така стояха нещата, а в края на краищата, бяха приятели.

— Гледай си работата, Тинкър. Какво става?

— Бъркотия, какво друго. Целият свят се е побъркал. Жената на местния член на парламента лежи горе, студена като камък. Адамс се щура като муха без глава и ни тръсва цялата каша. Затова, ако бях на твое място, щях се де се разкарам, Стан. Присъствието ти тук няма да донесе нищо добро.

— Медоуз ме покани — поклати глава Шармън.

Тинкър се засмя.

— Значи вече си затънал в лайната. Знаеш ли, че началникът е тръгнал насам с половината си щат?

Стан сви рамене.

— Теб шефовете може и да те притесняват, но мен не.

Другият отново се засмя.

— Ясно, приятел, но ти със сигурност ще притесниш тях. Да ти е хрумвало да се обръснеш или да се срешеш, преди да се явиш на служба?

Шармън попипа брадата си и прокара ръка през косата.

— Днес ми е почивен ден. Не съм очаквал да ме повикат.

Колегата му докосна с ръка сакото му.

— Ако не греша, това е кръвта на Джипси Смит, а го пипнахме преди два месеца.

Шармън му се усмихна саркастично.

— Обичам да си пазя някои неща за спомен. В коя стая е трупът?

— Следвай инстинкта си.

Изгледа го ядосано.

— Добре де, стига си се ежил! Качи се горе, завий надясно, третата врата вляво. Няма начин да я сбъркаш, пълна е с хора в бели костюми. С малко повече късмет някой от тях ще те отнесе.

Мъжът тръгна да си върви, но Шармън извика след него.

— Тинкър!

Полицаят се обърна към бившия си партньор.

— Какво?

— Върви на майната си!

— Ето, Стан, знаеш как да поддържаш най-висок морал!

Шармън не му обърна внимание и продължи да се изкачва по стълбите. Зави надясно и последва ярките светлини и криминалистите в бяло. Но преди да успее да влезе в стаята, го посрещна ядосаният Колин Фланъри.

— Защо не си с предпазен костюм?

За пръв път не можа да измисли остроумен отговор. Може и да беше малко грубоват, но възприемаше работата си сериозно и знаеше, че е в нарушение.

— Съжалявам, не се сетих. Нямате ли някой подръка, а?

Все още ядосан, онзи пъхна в ръката му гащеризон и калцуни.

— Гледай да не се повтаря, Стан.

Не беше сигурен дали харесва Фланъри, но го уважаваше, а според него това стигаше. Облече се набързо.

— Тежка нощ.

— Не са ли такива всичките, Стан — поклати глава колегата му. — Накрая ще те довършат.

Колин остана като страж на вратата, докато Шармън се приготви напълно, после се отдръпна.