Найджел Маккрери - Непознати без лица

Медоуз чувстваше напрежението и се намеси рязко, за да го прекрати.

— Нещо друго, доктор Райън?

— Както казах, била е подложена и на содомия, но не с пенис, а с нещо друго. Каквото и да е било, причинило е доста сериозни наранявания. Подобен инструмент е бил използван и във вагината й.

Дик продължи разговора, като се опитваше да държи Сам и Адамс на разстояние.

— А белезите по гръдния кош?

— Изгаряния. По размер и формата наподобяват рани от цигара. Изброих общо шестнадесет, предимно по гърдите и зърната. Но имаше и няколко по стените на вагината и поне три около и в ануса.

Медоуз поклати глава.

— Търсим някакво извратено копеле.

— Или някой нормален, но зъл — погледна го Сам.

Той се изсмя престорено, а тя продължи:

— Издъхнала е бавно.

Адамс се обади саркастично:

— Разбирам, че е била удушена, но не очаквам да имаш мнение по въпроса.

Запази спокойствие и се наслади на превъзходството си над бившия си любовник.

— Всъщност е удушена с въже и това не е мнение, инспекторе, а клинично доказан факт. По шията й има няколко вдлъбнатини, сочещи, че въжето е било стягано и отпускано на няколко пъти. Извършителят наистина е искал тя да страда, преди накрая да дръпне примката.

— Време на настъпване на смъртта?

„Ама че е настойчив!“, помисли си тя.

— Ами това не е точна наука, но ако смея да направя професионално предположение, бих казала, че е между един и четири тази сутрин. Но както казах, това е само предположение.

— Засега това е достатъчно — сви рамене Медоуз. — Все пак е нещо, върху което да се работи. Друго?

— За момента не. — Сам поклати глава. — Трябва да изчакам резултатите от анализите, преди да ви съобщя нещо повече.

Дик кимна с разбиране.

— Ами благодарим ви, доктор Райън. Щом излязат резултатите, знаете къде да ни намерите. Ще се радваме, ако е по-скоро.

Тя отвърна със същия жест. Докато двамата детективи излизаха от стаята, Адамс се поколеба за миг и се извърна към нея, сякаш се готвеше да каже нещо. Но после размисли, обърна се и последва Медоуз към изхода на моргата.

Стан Шармън се питаше защо Медоуз го бе изпратил в тази забутана дупка да се занимава със смъртта на някакъв проклет наркоман. Успя да се загуби два пъти и накрая трябваше да помоли един тъпак в патрулка да го упъти. Докато шофираше покрай гората, а после през нивите със захарно цвекло, не можеше да не се зачуди защо някой би пропътувал чак такова разстояние, за да умре. Сигурно имаше по-хубави и по-близки места. Поне щеше да е бърза и директна смърт, разсъждаваше той. Прокле се заради мисълта, като знаеше, че си търси белята с подобни хрумвания. Нямаше търпение за срещата с Кейт и нищо, особено пък някакъв мъртъв наркоман, нямаше да го спре. Тази вечер щеше да я поглези с надеждата, че и тя ще е в настроение да го поглези по-късно. Харесваше я. Е, беше проститутка и трябваше да внимава с нея, но наистина я харесваше. Бе имал повече момичета, отколкото му се полагаха, и добре познаваше себе си, но у Кейт имаше нещо, което винаги го вълнуваше. Може би независимостта й. Нямаше сводник, а това бе необичайно. Но пък имаше него. Грижеше се за нея, защитаваше я, без да й коства дори пени.

Накрая спря зад патрулката на четиридесетина метра от края на железопътния мост, където бе открито тялото. Не можеше да не сравни къщата на Кларк, където всички търчаха наоколо като обезумели, включително и началникът на полицията, с мястото, към което се приближаваше сега. Двама апатични полицаи, една раздрънкана патрулка и някакъв мъж с две кучета, явно човекът, който е открил трупа. След като си отбеляза часа на пристигане, Шармън слезе от колата и отиде до полицаите, застанали под моста. Единият вдигна поглед при приближаването му.

— Добро утро, Стан. Малко ниско за твоята класа, нали?

— Джим. — Познаваше Джим Боунър почти от началото на кариерата си. Не притежаваше друга амбиция, освен да работи в участъка, да дава дежурства и да носи униформа. Полицията изпълняваше безпроблемно тези му три желания. Отначало го бе сметнал за развейпрах, но после бе разбрал, че ако нямаше такива като него, цялата система би рухнала. — Решиха, че остатъкът от кариерата ми трябва да е лишен от напрежение, нещо като твоята.

— Не знаех, че си чак толкова загазил бе, човек — засмя се Боунър. — Адамс ли се зае с твоя случай?

— Той се занимава с всички случаи. Както и да е. Какво имаме?

— Онзи там, с кучетата, е намерил това. — Повдигна парче картон с костните останки на крак.