Ю Несбьо - Кръв по снега

Придърпах момичето, размотах кашмирения шал около врата на Хофман и превързах раната на врата й. Тя ме гледаше със зеници, които изпълваха целите й очи. Не отрони и дума. Изпратих Датчанина да провери дали някой не се задава по стълбите и накарах бабата на момичето да притиска раната, за да овладеем кръвотечението. Видях как Клайн пъха нови патрони в отвратителната си пушка. Продължавах да стискам пистолета.

Сестрата на Даниел Хофман беше коленичила до съпруга си, а той стенеше монотонно с ръце, сплетени над корема. Чувал съм, че стомашната киселина в отворена рана е истински ад, но така като го гледах, щеше да прескочи трапа. Виж, момичето… Мамка му. Какво лошо бе сторила, та пострада така?

— Какво ще правим сега? — попита Датчанина.

— Ще кротуваме и ще чакаме — отвърнах.

— Какво? — изсумтя Клайн. — Да дойдат ченгетата ли?

— Да чуем как кола отвън запалва и потегля — уточних.

Още помнех спокойния, съсредоточен поглед под мечия калпак. Оставаше ми само да се надявам, че не е суперамбициозен.

— Гробарят…

— Млък, казах!

Клайн ме изгледа удивен. Дулото на пушката се повдигна леко. После той забеляза, че го държа на прицел, и отпусна пушката. Повече не се обади.

За сметка на това се намери друг, чиято уста не спираше.

— Мамка му, мамка му, мамицата му… — чу се изпод масата.

За миг си помислих, че човекът е мъртъв, само устата му отказва да спре, подобно на разсечено през средата тяло на змия, което може да продължи да се движи цяло денонощие след смъртта й. Така съм чел.

— О, мамичката му да еба долна, мръсна, шибана…

Приклекнах до Пине.

Въпросът как Пине се е сдобил с прякора си пораждаше доста догадки. Според някои го нарекли така, защото знаел къде да боде недобросъвестните проститутки на места, където да им причинява болка, но без да оставя трайни увреждания или белези, които да загрозят особено търговския им вид [4] На норвежки „пине“ означава болка, страдание. — Бел. прев. . Други твърдяха, че прякорът идвал от английското „pine“ — „бор“ — защото Пине бил много дългокрак. По всичко личеше, че Пине ще отнесе тази тайна в гроба.

— Ооо, мътните го взели, как ужаааасно болииии, Улав.

— Няма да трае дълго, Пине.

— Така ли? Подай ми цигарата.

Свалих я от ухото му и я пъхнах между треперещите му устни. Тя заподскача, но той съумя да я задържи.

— Ог-г-г-гънче? — заекна той.

— Съжалявам. Отказах ги.

— Раз-з-з-зумен човек. Ще жив-в-вееш дълго.

— Няма гаранции.

— Е, н-н-н-няма, разбира се. Може утре да т-т-те блъсне кола.

Кимнах.

— Кой е отвън? — попитах.

— Мммай се потиш, Улав. Навлечен ли си, или си стресиран?

— Отговори ми.

— И к-к-какво ще получа в замяна?

— Десет милиона необлагаеми. Или огънче за цигарата. Ти избираш.

Пине се засмя. Задави се.

— Само руснакът. Но си го бива. Бивш военен. Говори малко.

— Въоръжен ли е?

— Има си хас.

— С автомат?

— Какво стана с огънчето?

— Първо ми отговори, Пине.

— Смили се, Улав. Умирам — той изкашля кръв върху бялата ми риза. — Ще спиш по-спокойно.

— Като теб, след като принуди глухонямото момиче да се чука с непознати, за да изплати борча на гаджето си ли?

Пине примига. В погледа му се появи някакво прояснение, все едно му бе олекнало.

— А, да — прошепна той.

— Да, я!

— Г-г-грешно си разбрал, Улав.

— Ами?

— Да. Тя ме потърси. Сама пожела да изплати дълга му.

— Сама ли?

Пине кимна. Малко се посъвзе.

— Първо й отказах. Не беше кой знае колко хубава, пък и кой ще плати за момиче, дето не те чува, както искаш от нея? Съгласих се само защото тя настоя. Но, естествено, след като се нагърби с дълга му, той вече си беше неин. Нали така е редно?

Не отговорих. Нямах отговор. По дяволите! Моята история си беше толкова хубава. Сега ми представиха друга, по-лоша версия.

— Ей, Датчанин! — провикнах се към вратата. — Имаш ли огънче?

Той прехвърли пистолета в лявата си ръка, без да изпуска стълбите от поглед, и с дясната извади запалка. Какво да се прави, навик. Хвърли запалката към мен. Хванах я във въздуха. Щрак. Колелцето остърга хрипкаво камъчето. Поднесох пламъка към цигарата в устата на Пине. Очаквах тютюнът да го засмуче, но пламъкът си остана да гори право нагоре. Подържах го така, после отместих палеца си, запалката се затвори, пламъкът изчезна.

Огледах се. Кръв и стенания. Всички бяха заети със себе си. Всички без Клайн. Занимаваше го моята личност. Срещнах погледа му.

— Тръгвай пръв — казах.