Ю Несбьо - Кръв по снега

— А?

— Тръгвай пръв по стълбите.

— Защо?

— Да ти обяснявам ли? Защото държиш пушка.

— Вземи я.

— Задръж си я. Тръгвай. Не те искам зад гърба ми.

— Абе, ти какво, не ми ли вярваш?

— Вярвам ти само ако вървиш пред мен. — Дори не си направих труда да крия, че го соча с пистолета. — Ей, Датчанин! Мръдни да пуснеш Клайн напред.

Клайн ме изгледа продължително.

— Тъпкано ще ти го върна, Юхансен.

Изхлузи си обувките и тръгна бързо нагоре. Промъкваше се приведен в мъждивото осветление.

Ние отдолу наблюдавахме. Клайн спря и рязко подаде глава над ръба на стълбите. После пак се сниши. Явно не бе видял никого, защото се изправи и продължи нагоре, стискайки пушката с две ръце на височината на гърдите си като шибан китарист от Армията на спасението. На последното стъпало спря, извърна се и ни махна да го последваме.

Задържах Датчанина.

— Почакай — прошепнах и преброих до две.

Когато стигнах до едно и половина, отгоре екна залп. Клайн рухна върху стъпалата и полетя надолу към нас — мъртъв. По тялото му не трепваше дори един-едничък мускул. Претърколи се до долу като прясно заклано говедо.

— Майчице… — прошепна Датчанина, докато се взираше в трупа до краката ни.

— Ей! — провикнах се аз. Поздравът ми отекна между стените, сякаш някой ми отговори. — Your boss is dead! Job is over! Go back to Russia! No one is gonna pay for more work here today! [5] Your boss is dead! Job is over! Go back to Russia! No one is gonna pay for more work here today! (англ.) — Шефът ти е мъртъв! Работата ти приключи! Връщай се в Русия! Никой няма да ти плати за още убийства! — Бел. прев.

Чаках. Прошепнах на Датчанина да прерови джобовете на Пине за ключове на кола. Той ги намери. Хвърлих ги над ръба на стълбите и те изчезнаха горе.

— We are not coming out until we hear the car leaving! [6] We are not coming out until we hear the car leaving! (англ.) — Няма да излезем, докато не чуем колата да потегли! — Бел. прев. — добавих.

Чаках.

— I don’t know boss is dead. Maybe prisoner. Give me boss, I will leave and you will live [7] I don’t know boss is dead. Maybe prisoner. Give me boss, I will leave and you will live (англ.) — He съм сигурен, че шефът е мъртъв. Може да го държите като заложник. Дайте ми го. Аз ще се омета, а вие ще живеете. — Бел. прев. — долетя отговор на недодялан английски.

— He is very dead! Come down and see! [8] He is very dead! Come down and see! (англ.) — По-мъртъв от това няма накъде! Слез да се увериш! — Бел. прев.

— Ha-ha. I want my boss come with me. [9] Ha-ha. I want my boss come with me (англ.) — Xa-xa. Искам шефът да дойде с мен. — Бел. прев.

— Какво ще правим? — прошепна Датчанина. Този човек почваше да звучи като изтъркана плоча.

— Ще му отрежем главата.

— Какво?

— Ще обезглавим Хофман. Пине има нож с назъбено острие.

— Кой Хофман?

Абе, Датчанина слабоумен ли беше?

— Даниел. Неговата глава е нашият билет за навън, схващаш ли?

Видях, че нищо не е загрял. Но поне изпълни каквото му наредих.

Стоях на вратата и държах под око стълбите. В криптата се чуваше полугласен говор. Нещата се поуспокоиха. За какво си мислех в момента? Както обикновено в стресови ситуации — за глупави, безполезни неща. Например че сакото на Клайн се беше обърнало с хастара навън, докато той се свличаше по стълбите, и се виждаше етикет, който показваше, че костюмът е взет под наем. Дали щяха да го приемат обратно толкова надупчен? Мислех си и колко добре се получи: за трите трупа на Хофман, Пине и Клайн имаше три готови ковчега. Бях резервирал места в самолета малко пред крилата, за Корина — откъм прозореца, за да гледа Париж, докато самолетът се снижава за кацане. През ума ми минаха и някои по-полезни мисли. Дали шофьорът ни още чакаше в буса пред църквата? Ако е чул автоматния откос, се е досетил, че не идва от нашите оръжия. А когато последният изстрел е на врага, новините не са добри. Бяхме му заръчали да чака, но дали щеше да запази хладнокръвие? Дали и други наоколо бяха чули изстрелите? Къде се беше дянал гробарят? Операцията се проточи много. С колко време разполагахме, преди да довтасат ченгетата?

Датчанина се приближи до мен. Беше пребледнял — но не колкото главата, която се олюляваше от ръката му. Установих, че е обезглавил именно шефа Хофман, и му дадох знак да хвърли трофея нагоре по стълбите.

Датчанина усука косата около ръката си, засили се, замахна като играч на боулинг и метна главата. Тя полетя нагоре с развята коса, но заради неподходящия ъгъл се удари в тавана, претърколи се надолу по стълбите и заподскача към нас с леко потракване, каквото се чува, когато почукаш с лъжичка по твърдо сварено яйце.