Стив Берри - Гробницата на императора

Извърна се към Пау и попита:

— Накъде ще тръгнем, след като се приземим?

— Ще проникнем в гробницата на Цин Шъхуан, както аз го направих някога. Но за целта ще ни трябват фенерчета.

Малоун отвори сандъчето за оборудване до стената на кабината, разрови се в него и измъкна две фенерчета.

— При смъртта на Цин гробницата все още не е била готова — поясни възрастният китаец. — Довършил я синът му, Вторият император. След като положил там тленните останки на баща си, той примамил вътре архитектите и част от строителите и ги погребал живи.

— Откъде знаеш?

— Видях костите им със собствените си очи. Бяха там, когато проникнах в гробницата.

— Но ти спомена, че там има още един изход — напомни му Касиопея.

Пау обясни, че подпочвените води били сериозен проблем и строителите се принудили да изградят специална система за оттичането им. Били прокопани канали, достигащи дължина от 800 метра. Благодарение на тях водата била отведена встрани от мястото на разкопките. След приключването на строежа повечето от тях били запълнени с пръст и образували нещо като язовир. Няколко останали отворени.

— Попаднах на един от тях малко след като открих библиотеката на Цин. Той заобикаляше всички капани срещу грабители, поставени от строителите. Вероятно нарочно. Трябвало е да имат начин за безопасен достъп до подземните съоръжения, които се нуждаели от периодични проверки.

— А защо не са го използвали, след като са били затрупани вътре? — попита Касиопея.

— Като видите входа, ще разберете защо.

— А живакът? — подхвърли Малоун, спомнил си за вчерашния разговор в имението на Пау.

— Преди да вляза в гробницата, изчаках няколко дни, за да се проветри. А когато влязох, използвах противогаз.

— А какво ще заварим сега? — попита Касиопея. — Гробницата е била запечатана в продължение на повече от двайсет години.

— Взети са всички предохранителни мерки.

Това не ми звучи много успокоително, въздъхна Малоун и погледна към предната част на кабината, където седеше другият му проблем. В далечината пред тях се трупаха черни облаци, които бързо скриха слънцето.

— При онова езеро той ни спаси живота — подхвърли Касиопея. — Включително и твоя. Единствено чрез него можем да стигнем до Тан.

— А какво пречи на Тан вече да е проникнал в гробницата на Цин и да си е взел проба от древния петрол?

— Как ще проникне? — вдигна вежди Пау. — Гробницата никога не е била разкопавана.

— Няма как да сме сигурни. Не знаем дори дали действително летим към Сиан.

— Пътуваме в правилната посока — отвърна Пау.

— А ако някой ни чака там, където ще се приземим?

— Ако беше така, едва ли щяха да попречат на изтребителя да ни свали над езерото.

Логично, беше принуден да признае пред себе си Малоун.

— Какво има в гробницата? — попита Касиопея.

— Не е това, което очаквате.

— По-точно? — вдигна вежди Малоун.

— Ще видите сами, след като проникнем вътре.

14:30 ч.

Ни слезе от колата, която го беше докарала до окръг Линтун на изток от Сиан, където се намираше Музеят на теракотените воини и коне на Цин. Премиерът го беше предупредил, че хеликоптерът на Пау Уън ще се приземи в рамките на следващите трийсет минути. В допълнение бе споделил нещо, за което Ни не беше подозирал. Нещо, което беше известно само на един жив човек.

Гробницата на Цин Шъхуан, Първия император на Китай, бе открита.

Въпреки че теракотените воини бяха извадени от земята, реставрирани и изложени на показ, всички бяха убедени, че самата гробница — една зелена могила, издигаща се над околните ниви — никога не е била докосвана. И тя единодушно бе обявена за едно от най-важните археологически находища на планетата. Цин Шъхуан променил из основи своята империя чрез налагането на легализма и последвалото обединение на Китай. Той се превърнал в център на новата империя и останал такъв дори след смъртта си, вземайки със себе си не само армията от теракотени фигури, но и една завършена политическа система, която била отражение на безпрекословната му власт върху живота и смъртта. Тези след него се опитали да омаловажат влиянието му, като пренаписали историята. Но проникването в гробницата и изучаването на нейното съдържание със сигурност би довело до значителни корекции в тези писания.

Комунистическата власт винаги се беше обявявала против това.

Официалната причина за забраната беше съвсем логична: страната все още не разполагаше с технология за пълната консервация на онова, което лежеше под могилата. От което следваше, че то трябваше да си остане недокоснато.