Стив Берри - Гробницата на императора

Ни си спомни за записа на телефонния разговор, за който беше докладвал на премиера, помълча известно време и поклати глава.

— Ясно е, че пътищата на Пау и Тан са се разделили.

— Бъди внимателен, министре. На евнусите не може да се вярва.

Нервите му се опънаха до скъсване. Изчака събеседникът му да добави още нещо, но той мълчеше. Така изтекоха няколко безкрайно дълги секунди.

— Току-що ми докладваха, че хеликоптер с четирима души на борда е напуснал района на езерото Диен — най-после промълви премиерът. — Трима от тях, включително Пау Уън, са успели да изплуват на брега.

— Заповядайте да го прехванат.

— Какво ще спечелим от това?

Той знаеше отговора. Нищо.

— Слава богу, аз знам накъде се е насочил хеликоптерът — добави премиерът.

Ни наостри уши.

— Към Сиан. Трябва незабавно да тръгнеш натам. Но преди това искам да чуеш нещо, за което дори Пау Уън не подозира.

Тан чакаше на летището в покрайнините на Ланджоу. Терминалът представляваше правоъгълник от сив бетон с червени кадифени завеси на високите прозорци. Той не можеше да тръгне, преди да разбере какво точно се беше случило на езерото Диен. Ако всичко вървеше по план, тримата пътници би трябвало вече да са на борда на хеликоптера. Виктор Томас щеше да бъде лишен от възможността да докладва устно, но можеше да изпрати кратко, предварително договорено кодирано съобщение.

Беше се доверил на този чужденец, който до този момент се представяше отлично. Вчера бе изслушал разказа му за миналите приключения на Котън Малоун и Касиопея Вит и бе оценил високо идеята тези двамата да бъдат хитро използвани. Беше одобрил решението на Виктор да се лепне за тях и да се опита да разбере плановете на руснаците и американците.

Затова одобри и свалянето на изтребителя.

Сега вече със сигурност щеше да разкрие плановете на враговете си.

Съмненията му щяха да се стопят в момента, в който станеше премиер и поеме ръководството на партията и държавата с пълната подкрепа на Централния комитет и армията. Но дотогава щеше да бъде уязвим. Което означаваше, че рискът трябва да бъде сведен до минимум.

Телефонът му изписука с поредния есемес. Той го извади и погледна дисплея.

ВРЕМЕТО В ОКРЪГ ЛИНТУН Е ПОДХОДЯЩО.

Беше заповядал пълен контрол над цифровата информация, изпращана или получавана от бордовата електроника на хеликоптера. Виктор предупреди, че ако не успее да изпрати съобщение по радиото, ще поиска сведения за метеорологическата обстановка за района, към който са се насочили.

Линтун се намираше в провинция Шанси, северно от Сиан.

Съвсем близо до гробницата на Цин Шъхуан и теракотената армия.

Отговори на своите сътрудници с точна и недвусмислена заповед:

РАЗЧИСТЕТЕ ПЪТЯ ИМ, БЕЗ ДА СЕ НАМЕСВАТЕ!

13:00 ч.

Малоун седеше отзад в компанията на Касиопея и Пау Уън, а Виктор беше сам в кокпита. Дрехите им вече започваха да изсъхват. Летяха на североизток към провинция Шанси и Сиан, намиращи се на хиляда километра във вътрешността на Китай. Малоун продължаваше да се съмнява в намеренията на Виктор, затова направи знак на Пау и Касиопея да свалят шлемофоните си.

— Искам да си поговорим, без той да ни чува.

Изрече тези думи тихо и се премести по-близо до тях.

— Напредваме, Котън — отвърна Касиопея и той веднага долови раздразнението в гласа й.

— Разбирам, че искаш да откриеш сина на Соколов, но дали всичко се случва без нечие предварително съгласие?

— Явно не, но летим в правилната посока — отвърна Пау. — А като пристигнем, ще се опитаме да променим нещата.

— Конфликтът с Виктор няма да ни улесни — добави Касиопея.

— Ти май изпитваш слабост към него, а?

— Изпитвам слабост към сина на Лев Соколов и искам да го открия. А за да го направя, ще трябва да се сдобия с проба от древен петрол, която да предложа на Тан. Такъв петрол може да се намери само в Сиан.

— Наистина ли вярваш, че уговорката все още е валидна? — изгледа я Малоун. — В момента Соколов най-вероятно е загазил здравата.

Раздразнението й беше очевидно и той не искаше да я притиска, но нещата трябваше да се изяснят.

— Тан със сигурност е открил Соколов и той едва ли вече се нуждае от помощта ти.

— Тогава защо все още сме живи? — контрира тя.

— Заради него — отвърна Малоун и насочи показалец към Пау. — Виктор съвсем ясно даде да се разбере, че Тан се интересува именно от него.

Но имаше и още нещо, което Иван беше премълчал. Руснаците искаха да си приберат Соколов, а ако не успееха, най-вероятно щяха да го ликвидират.