Стив Берри - Гробницата на императора

Допреди няколко часа Ни изобщо не се беше съмнявал в правилността на това обяснение. Освен това то нямаше нищо общо с борбата му срещу корупцията. Беше посещавал музея само веднъж, преди доста години, за да разследва серия от кражби в реставраторските лаборатории. Оказа се, че местни работници бяха задигали парчета от теракотените воини, за да ги продават на черно. Днес отново се завръщаше на това място, но то беше коренно променено от присъствието на туристите, които се изсипваха тук на огромни тълпи. Въпреки че времето беше мрачно и обещаваше дъжд, днешният ден нямаше да бъде изключение. Паркингите бяха задръстени от автомобили, а специалната зона за автобуси се пръскаше по шевовете. Той знаеше, че в момента се строи метро от Сиан — трийсеткилометрова линия, която значително щеше да облекчи трафика. За съжаление обаче тя щеше да бъде завършена едва след няколко години.

Той пристигна тук, без да предупреди никого, със специален хеликоптер на Централния комитет. Карл Тан беше напуснал Ланджоу три часа по-рано, насочвайки се на изток към Сиан. Това означаваше, че врагът му вече е там. По време на полета изчете сведенията, предоставени от екипа му. Знаеше много малко за тези неща.

Най-вече за евнусите. Броят им в страната варираше според епохата, в която бяха живели — от 3000 до 100 000. Китайците приемаха природните явления като цикли, които достигат апогея си с ян , а после се стопяват и изчезват с ин . Мъжествеността, физическата сила и добродетелите неизменно се свързват с ян , докато жените, евнусите и злото се смятат за владение на ин . Той добре знаеше, че това противопоставяне има своите причини. Историята на Китай била писана от привилегировани и добре образовани мандарини, които по принцип ненавиждали евнусите. Те се борели за своите постове след години упорито учение и тежки изпити, докато евнусите се сдобивали с влияние без никаква специална квалификация. По тази причина бе напълно разбираемо, че в оцелелите през вековете писмени документи рядко могат да се прочетат добри думи за евнусите.

Лошото отношение към тях било всеобщо. При всяка среща с член на императорското семейство те били длъжни да се държат като роби. Още от най-ранна възраст разбирали, че никога няма да бъдат почитани като учени и държавници. Комплексът за малоценност, предизвикан от отношението към тях, предизвиквал още по-голямо презрение у околните. С течение на времето започнали да осъзнават, че единствено тайно натрупаното богатство щяло да им помогне да оцелеят, след като властниците престанели да се нуждаят от услугите им. Но за да го натрупат, трябвало да са в непосредствена близост до силните на деня. Оттук се определяло и поведението им — да запазят благоразположението на господарите си и да поддържат властта им с всички възможни средства.

Разбира се, сред евнусите имало умни и способни хора, които били незаменими съветници. Няколко придобили голяма известност. Например Цай Лун, който през II век открил хартията, или пък Сима Циен, който се превърнал в баща на китайската история. Джън Хе станал най-великият китайски мореплавател, който още през XV век обиколил света със своята флотилия. Ренесансовият архитект Нгуен Ан проектирал Забранения град, а през XVII век работил един изключителен администратор на име Фън Бао, който на практика ръководил цялата държава при управлението на император Уанли. През същия период Чън Дзю създал вътрешния двор на двореца, който за разлика от външните градини оцелял след набезите на воюващите фракции. След смъртта му бил удостоен с титлата „Чист и лоялен“ за безупречна служба.

От всичко прочетено беше ясно, че императорите възприемали евнусите като далеч по-надеждни от държавните чиновници. Те никога не проповядвали възвишени идеали, никога не ламтели за богатство. Били доволни да бъдат проводници на волята на императора, докато държавните чиновници се опитвали да налагат политическата воля на закоравялата бюрокрация.

Класически сблъсък на идеологии. Спечелен от евнусите. А после изгубен. Сега те отново се завръщаха. Лидерът им вече беше тук, в Сиан.

Тан не отделяше поглед от мониторите. На площадката бяха монтирани стотици камери, които следяха трите изкопа с навеси над тях, изложбената зала, ресторантите, информационния център, киносалона и магазините за сувенири.

За миг премести поглед към стенния часовник. Скоро в района щеше да се появи поредният хеликоптер. В това нямаше нищо необичайно. Тук постоянно идваха държавни служители, известни личности, а дори и някои от новобогаташите. Военните също превозваха по въздуха част от персонала. Предния ден Тан беше долетял до тук със същия хеликоптер, който в момента го очакваше на километър разстояние, извън периметъра.