Стив Берри - Гробницата на императора

1765–1027 г. пр.Хр — Династия Шан (най-ранната известна)

770–481 г. пр.Хр. — Периодът „Пролет-Есен“

551 г. пр.Хр. — Ражда се Конфуций

479 г. пр.Хр. — Умира Конфуций

535 г. пр.Хр. — Възниква евнушеската система

481–221 г. пр.Хр. — Период на воюващите царства и възникване на легализма

200 г. пр.Хр. — Първо проучване за петрол в Китай

221 г. пр.Хр. — Цин Шъхуан обединява воюващите царства в Китай и става Първият император

210 г. пр.Хр. — Цин Шъхуан умира; завършена е теракотената армия и е заровена заедно с Първия император в гробницата му

146 г. пр.Хр. — 67 г. сл.Хр. — Евнушеската система се разраства и става политическа сила

89 г. пр.Хр. — Сима Циен завършва „Записки на историка“ („Шиджи“)

202–1912 г. Разцвет на династическото управление в Китай

1912 г. — Последният император е свален от трона; край на династическото управление; евнушеската система е премахната; създадена е Република Китай

1949 г. — Комунистическа революция; създадена е Народна република Китай

1974 г. — Преоткрита е теракотената армия

1976 г. Умира Мао Дзъдун

Северните райони на Пакистан

Петък, 18 май, 8:10 ч.

Куршумът свирна покрай ушите на Котън Малоун и го принуди да се просне на каменистата земя между хилавите тополи. Касиопея Вит направи същото и двамата запълзяха сред острите камъни към по-надеждното укритие на близката скала.

Стрелбата продължаваше.

— Нещата стават сериозни — подхвърли Касиопея.

— Мислиш ли?

До този момент всичко беше спокойно. Пътеката беше заобиколена от най-непристъпните върхове на планетата. „Покривът на света“ се намираше на три хиляди километра от Пекин в най-югозападната част на китайската автономна провинция Синдзян — или според гледната точка — най-северната част на Пакистан. Спорна територия между двете страни.

И това обясняваше появата на войниците.

— Успях да ги зърна — добави Касиопея. — Със сигурност са пакистанци.

Ледници белееха между назъбените заснежени шестхилядници, по склоновете на които тъмнееше иглолистна растителност. Тук се събираха няколко планински вериги — Хималаите, Каракум, Хиндукуш и Памир. Земята на синия мак, черните вълци, дивите кози и снежните леопарди. Земята на самодивите , беше казал някакъв възхитен пътешественик. Която може би беше вдъхновила Джеймс Хилтън за невероятната Шангри-Ла , помисли си Малоун. Рай за катерачите, алпинистите, рафтърите и скиорите. За съжаление Индия и Пакистан имаха териториални претенции за него, но Китай го беше включил в своите граници и споровете между трите страни продължаваха вече десетилетия.

— Изглежда, са наясно къде отиваме — отбеляза Касиопея.

— И на мен така ми се струва — кимна Малоун. — Казах ти, че този човек ще ни донесе неприятности.

Бяха облечени с кожени якета, джинси и високи обувки с дебели подметки. Въздухът беше изненадващо мек, въпреки че се намираха на две хиляди и петстотин метра надморска височина. Може би девет-десет градуса, прецени Малоун. За щастие и двамата бяха въоръжени с полуавтоматични пистолети китайско производство и разполагаха с по няколко резервни пълнителя.

— Трябва да се насочим натам — рече той и махна в обратна посока. — Войниците са прекалено близо.

Той напрегна изобретателния си ум, за да открие правилното решение.

Вчера, докато разглеждаше картите на района, беше открил, че това късче земя с размерите на Ню Джърси се бе казвало Хунза и в продължение на деветстотин години бе самостоятелно царство, но в крайна сметка бе изгубило независимостта си през 70-те години на миналия век. Обитателите му, със светла кожа и още по-светли очи, се смятаха за наследници на воините от армията на Александър Велики, която бе окупирала тези територии преди повече от две хилядолетия. Кой знае? Може би наистина беше така, защото територията бе в пълна изолация столетия наред, до построяването на магистралата „Каракорум“ през 80-те, която свърза Китай и Пакистан.